Продължавам да не разбирам, защо разглеждат исихията като алтернатива на информационното преяждане. Информационният шум, който ни залива в огромни количества, е лесно преодолим - уменията да се неутрализира в приемливи пропорции се усвояват бързо и обучението е твърде елементарно, та е за чудене как хора с претенции за интелектуалност не усещат колко олекват като се жалват от диктатурата му. Исихията е отказ да се произвежда информация, не да се получава. А да сте чули някой интелектуалец да се е отказал да произвежда информация? Ми все едно да се е отказал да живее, а при тях(интелектуалците) дори самоубийството е произвеждане на информация. Иначе не биха го направили, не ли? На практика, идеализирането на исихията също е производство на информация, на символно ниво, на ниво "млъкнете и ме чуйте". (Има нещо общо с паметниците, май )) )
Всъщност, исках да се оплача от липсата на време за мислене. Постовете ми излизат едни такива... хм, спонтанни та чак нелогични - до безпредметност. Безразборно разхвърляне на невнятни сигнали с неясна връзка помежу им - такива са последните ми постове. А защо намесих исихията? Защото тя е причината да не искам да се върна към превода на повест (надявам се, все някога да я преведа) - просто ключът към главната героиня, според автора, е ежеседмичният_й_ден_за_мълчание като реакция срещу излишната информация, която тя е принудена да поема ежедневно, бидейки системен администратор. Абстракцията на идеята да бъде въведен този обрат (мълчание срещу изслушване) е толкова голяма, че напълно я отчуждава от реалиите на живота. Дори математическите абстракции са по-приложими от подобни идеи. Или моето мислене е твърде предметно, за да схвана смисъла на уравнението исихия/информационен шум.
Не ми пречи количеството възприемана информация. Притеснява ме недостигът на време да я обработя. На време или на пространство? Мозъкът ми е зает с решаването на сиюминутни проблеми, както когато компютърният процесор се затормозва от обслужването на излишък от "придружаващи" процеси... "Млъкването" праща всичко по дяволите. И натоварва процесора с необходимостта да почне всичко отначало. Каква исихия, какви пет лева!
Да-да-да, раздразни ме Боряна Росса - как може художник да каже, че естетическото въздействие на един паметник няма никакво значение? Възражението си вече го казах - ако елиминираме естетическото въздействие на паметника, остава само идеологическото въздействие. Друг е въпросът, кое публиката възприема като естетично и кое не. Но Боряна Росса не постави въпроса по този начин - тя отрече необходимостта паметниците да имат естетическа компонента. Не го разбирам това. Но, всъщност, аргументите й са си нейна работа. При положение, че не се и опита да ги артикулира. Единственото интересно в цялата история е, дали тя самата осъзнава собствените си аргументи. Или и тя като мен напоследък няма време да мисли ))
Любопитен ми е Глен Кайно. Но нямам време да помисля точно с какво. Те това е трагичното. Поне за мен.
3 коментара:
boВеднъж водех пленер в Троянския манастир. И си носех книгата на патриарх Ефтимий. Той е бил исихат и всичко което е написал има исихатска окраска. Реших да поговоря с игумена по темата. Той живееше не в монашеска килия а в супер луксозен апартамент с един куп модерни тогава сателитни чинии возеше го шофьор в последен модел мерцедес със кръст отпред вместо знака на фирмата производител. Отидох при него и му казах, че искам да поговорим за исихазма. Той ми отговори, че няма нищо душеприятно и душеприказно в тази работа. Попитах го какво иска да каже с тази дума "душеприказно". Отговори ми, че няма ракийка и няма салатка. Осигурих троянска сливова и слата, поканих го в моята килия, която нямаше нищо общо с неговата а той се изтърси най- нагло изпи и изяде всичко каквото можа и на края каза, че това са твърде стари работи вече без значение. основния труд за исихазма е на Йоан Лествичник. "Най-старият известен превод е на сирийски, който е запазен в ръкопис от 817 г. сл. Хр., съхраняван в Британския музей. В същото време книгата е преведена на латински, по-късно на арабски, грузински, италиански, испански. Интересно е да се отбележи, че "Лествица" е била първата печатна книга, издадена в Мексико през 1532 година"
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” Не само така наречените съзерцателни отци отбелязват и описват атмосферата на исихията, но същото правят и така наречените “социални” отци. Всъщност, в Православната традиция няма пряко противопоставяне между действието и съзерцанието, нито между съзерцателните и социалните отци. Свети Йоан Лествичник пише още в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”
Най-общо и профанно казано исихазма е медитация (техника на самотрениране на самоконтрол)без да изключвам възможността за получаване на екстатични преживявания по време на медитация. Така че ми се вижда малко евтин трик да се противопоставя така лесно исихия и информация. Съзерцавайки информацията също можеш да медитираш върху нея и да бъдеш инфо-исихат дори без да се опитваш да обработваш.
За естетическото и Боряна. Те са бунтари застават срещу традиционните ценности като естетично и идеологическо, срещу обикновения феминизъм. Идеята им е че двета е объркал понятията и ценностите и както казва Лао Дзъ за да построиш нещо първо трябва да разрушиш та те са се отдали на рушене на общоприети възгледи. Именно за това казва че естетическото не е задължителен атрибут на скулптурата. Именно заради не яснотата на това кое е естетическо и кое идеология. Според мен например те са неделими. външния вид, дизайна на един предмет дори, не предмет на изкуството, носи винаги естетика и идеология. "Критика на плитикономията на знака" например така наречения беден дизайн в БГ и Русия от 40-70г. Израз на идеологията и естетиката за предмет за масова употреба. В живописта "изроденото изкуство", коет според фашистите няма естетическа стойност, но има идеологическа.Или "тракторните изложби" в Русия които също според властта нямат естетическа стойност, но имат идеологическа.Може би Боряна в случая се явява като идеолог на нов тоталитарен възглед с идологически привкус. Някакъв феминизиран фашизъм със садомазохистичен уклон, нещо като Илза Шелоф, на мен на това ми прилича. По принцип е дстатъчно лудо за да уважавам такъв самотен възглед :-))Не бива да се ядосваш това е авангард все пак...
Много забавно определение за "душеприказно" - ракийка и салатка... има нещо вярно :)
-------
"Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват"
"Убива или прогонва мислите, които идват" - ключовата фраза, която ме отчуждава от исихазма :) Щото, казано по съвременному, "самоцензура", не ли? Храбростта да се изправиш срещу себе си, срещу собствените си мисли? Хм, тънка работа, не съм господ, за да съдя. Радвам се на всяка мисъл (a.k.a. информация) и я претеглям според ценностната си скала, а там на първо място е "не вреди другиму".
Примитивна работа е тая моята, така е. Няма покой в нея.
-------
За Боряна. Предполагам, разбрах какво е имала предвид, но в интервюто не успя да го защити. Масмедиите са друг тип медиация, те се опитват да монополизират всичко - де що става въпрос за предаване на информация или посредничество при предаването й... Опитват се не само да посредничат, но и да тълкуват. Така че ситуацията е била извън нейния (на Боряна) контрол. Нещо повече - тя едва ли е в момента на случването (на интервюто) е осъзнавала в какво точно участва. В пърформансите ситуацията винаги е контролируема, не ли?
Не се ядосвам, само се опитвам да разбера. И в някаква степен - да възразя срещу опитите да се контролира собствената ми среда на обитаване :)
Но съм слаб борец, за добро или за лошо. Винаги се съмнявам в своята гледна точка.
---------
Може би Боряна в случая се явява като идеолог на нов тоталитарен възглед с идологически привкус
И аз имах такива подозрения (дано бъркам) - съдейки по разликите в българския и руския текст на пета точка от Манифеста на Ултрафутуро: много "трябва" има в българския текст, коварна думичка.
Иначе - днес цял ден ми се реве заради Мавромати. В смисъл - четох в LJ интервю с него и взех, че го коментирах, що ли ми трябваше?! Не за друго - емоционален водовъртеж, после трябва да се правя на барон Мюнхаузен :) Вярно, аз съм си еснаф както и да го погледнеш и акциите му са адресирани към хора от моето съсловие. Хубаво - мен ме разтърсват, аз преживявам, разсъждавам. Колко като мен? И после? Да покажеш по такъв драстичен начин болката си, не е ли само за да накараш зрителите да почувстват вина за ставащото, вина заради безсилието си да премахнат болката, болката - изобщо? Да накараш другите да изпитат чувство за вина, не е ли начин да прехвърлиш собствените си отговорности върху други, начин да контролираш другите? Има такъв прийом, казват психолозите, прийом на психологическо насилие - чрез внушаване на чувство за вина. Може би преувеличавам. Просто разсъждавам. И ми се реве от емоционално препълване :)
Вменяване на чувство за вина е най-хитрия и гаден начин за манипулация. В един пост писах за това чувство за вина това е метод използван в миналото от църквата да ти внушават че си грешник в случая еснаф значи грешник или нещо такова. Това са глупости да си еснаф е точно толкова бунтарско колкото да си пънкар или да бъркаш мазохизма с изкуство всичко зависи от гледната точка. Имам един приятел, който винаги гледа нещата от глобална гледна точка. толкова глобална че обикновените всекидневни драми изглеждат меко казано смешни даже вирусите така коментира че излиза че не са от значение. Пиер рестани казваше че първото и най-важно условие да се прави изкуство и да се коментира тоест в изкуствоведски план е: този който върши това да не е пациент така да се каже да е нормален в що годе поносими рамки. Ако няма еснафи няма и кой да се впечатли от пънкарите. Както сама казваш рецепция. Според мен ти си много ценен човек за културата и повечето хора с които те четат и с които съм говорил смятат че си професионален изкуствовед и че се криеш под някаква измислена личност. не ти правя комплимент така говорят моето обкръжение художници и т.н. И аз не сам сигурен дали все пак не е зле да пишеш и публикуваш. В повечето случаи са ти много точни наблюденията а и знанията са ти обширни. Мисля че Мавромати малко прекалява. въпреки че го харесвам ми се струва че се превръща в едно мрънкало, глас в пустиня с един остарял бунтарски възглед от 90 те с пърформанси подобни на Отто Мюл или Швайцкоглер. Виенски акционизъм от 60 . Изваждане на показ на болката е вид ексибиционизъм и вид мазохизъм който придизвиква бойкот на акциите му. Знам че те чете и този коментар може никак да не му хареса ама не мисля, че трябва да те обижда или да ти се реве зради него. Нещата са много по сложни и многопластови отколкото изглежда на пръв поглед. Да вземем Райко Алексиев например. Този човек който е направил толкова много за българската култура е бил убит с ритници и с изтръгнати тестикули лично от Боков. Баща на Ф.Боков сега шев на кабинета на Станишев. Бешков е умрял от глад. Спрял е да яде от страх и така са се самоунищожили жизнено важни за него органи. От страх е бил вече не човек а сянка много преди да се самоубие с глад.. Ето това са истински истории а не садомазохистичен цирк.
Публикуване на коментар