Когато TV имаше общо с културата

Scott McLemee се гордее с канадското културно превъзходство - особено, що се касае до телевизията. Привежда и доказателства: две публикувани на YouTube видеота, представляващи части от talk-show с участието на Владимир Набоков и Лайънел Трилинг. Записът е изненадващо интересен. Дори не е толкова съществено какво си говорят гостите в студиото, любопитно е поведението им - по детски естествено, без PR-тренинг, съсредоточено върху ставащото в момента, а не върху ефекта на шоуто за потребителското поведение на зрителите.
Канадците има с какво да се хвалят, нищо, че предаването е излъчено някъде през 50-те години на миналия век:

Part I


Part II

Трилинг - с тъжен поглед и съсредоточено-самоуверени жестове... После виждаш, че тъгата е само, за да анестезира пациента докато дълбае из душата му, а цигареният дим трябва да скрие срама му от непозволеното действие. Също като при Джармуш - "Кафе и цигари": кафето като повод за общуване, но и като повод да прекъснеш общуването; цигарите - като параван, зад който да скриеш страха си от докосването до другия... Дали Джармуш е гледал това видео като е замислил филма?
Шокиращ Набоков без капка руски аристократизъм, гаменски разпльокан на мястото си... После виждаш, че се опитва да потъне в креслото, да избяга от тия хора, които го разпитват за чувства и мисли, дърпа се от тях, а Трилинг е положил ръка върху облегалката на дивана и какво му остава на Владимир Владимирович, освен да се свие в самото ъгълче и да стисне здраво снопчето книжки - единствените, в които вижда опора и търси помощ. "Вдетинен", както казва авторът на третия коментар, жалък без предварително подготвените листчета, задължителни не само при лекциите, но и при интервютата му. Не е работата в листчетата, мисля.
Водещият - като изваден от холивудски филм, но достатъчно умен, за да не се намесва много, оставя действието да се развива от само себе си. Камерата се опитва да улови психологически интересните детайли без да се натрапва, без тя да диктува на героите накъде да гледат и как да застанат. Забавна е "гоненицата" на оператора с водещия, когато моментът предполага едър план на Трилинг и точно тогава човекът с мустачки и папионка се навежда, за да отпие от чая си. Режисьорът бързо сменя кадъра - другата камера ни връща към Трилинг, но и Набоков решава да опита канадския чай...
Глупаво е да се разказва видео, вижте си го сами, че ужасно се притесних вече.
Деликатна, телевизията можела да бъде и деликатна. Защо не е?