От известно време събирам възгледи за литературата. Дотук изглежда, че те са съотносими и към изкуството, но така или иначе започнах с възгледите относно природата на литературата. Признавам си, че нямам любим експонат.
Кратък опис:
- Литературата като социална институция
- Литературата като съпротива срещу властта
- Литературата като обществена алтернатива на обществото
- Литературата като анализ на социалната действителност
- Литературата като рупор на (социални)идеи
- Литературата като комуникация
- Литературата като хроникьор
- Литературата като процес на създаване на екзистенциални смисли и на художествени ценности (формулировката е на Д.Бавилски)
- Литературата като разгадаване на смисли
- Литературата като задаване на въпроси, а не на отговори
- Литературата като мисия
- Литературата като вяра (Чехов)
- Литературата като терапия, лекарство
- Литературата като игра
P.S. Благодаря на Борис за допълненията! Потъвам в земята от срам, че пропуснах "като комуникация". Много се изложих!
P.P.S. Важно е да обясня защо не добавих другите идеи, които ми предостави Борис, но ще го направя в отговор на коментара му, защото не е учтиво да си преправям поста без да го гледам в очите, нали?
5 коментара:
Ха ха ха. Много е весело това писание. Струва ми се, че след"Литературата като....". Може да се сложи всичко и ще изглежда добре. Хайдегер например "Литературата като полагане на земя" Този му израз е породил многотомни издания.
Или Адорно "Литературата като комуникация" или любимия ми Бдриар " Литературата като литература" тоест според него литературата не бива да си присвоява чужди смисли и характеристики външни на нея а трябва да изгради свои.
На мен ми е забавно да ги събирам тия "дефиниции" :)
Това - на Хайдегер, не го добавих, защото е метафорично, много метафорично. Вярно, дава хляб за написването на много томове. И точно затова не го включих: то казва толкова много, че в известен смисъл нищо не казва...
"Литературата като литература" е вярно определение - всяко нещо се определя чрез самото себе си, самоопределя се - като господ... лощото е, че всяко нещо се изживява като господ.
Не че искам да споря с Хайдегер или с Бодриар, или с теб. Просто обяснявам, защо взех решение да не ги включвам. И да - днес взех това решение, вчера или утре може би бих взела друго, ти си наясно.
Нищо не ми каза за Владимир Каминер. Много ми е интересно какво мислиш за неговите книги преди вриме по повод Бойс стана дума за него. Днес ми попадна една конпилация, той нали е и диджеи освен писател. На мен ми хареса, много забавна конпилация на руска музика, ска,балатние,класики и балканска музика,фанфари чиочорлиа румънци, цигани,всичко това в едно няма такова нещо. Владимир Каминер, ДиДжеи Шантел(Музиката на Истамбул, Срещу стената)и Юри Гюрзи. Компилацията се казва Русендиско. За съжаление не ги познавам, моята линия е била винаги по-тежка, по-дарк, но ако правех весела музика щях да работя с тях Въпреки че определението за кич в музиката е : смесване на традиционна и фолклорна музика със съвременна и популярна. Та за това ми е интересно дали си го чела и какво ти е мнението. Книгите му са като неговата музика. Поздрави и повече свободно време :-)
А забравих за Хайдегер. Той като се е изразил така "не ясно" и фашисткото правителство е използвало неговите думи, нали по това време е бил ректор на най-големия университет в Германия и заради тази "земя" литературата била определена като "отечество", "раса","нация" и "тяло", "плът" на всичко това. Той не е имал в предвид такова нещо и от предпазливост се изказал многозначно. Последствията са ужасни. За това човек трябва да се позовава на гордостта и чувствата си когато говори, пише, прави изкуство, да бъде ясен и директен в противен случай рискува да подхрани ниски страсти, скрити страсти и несъзнавано съдържание което се самооткрива и припознава във всеки неясен обект.
За Каминер нищо не мога да ти кажа. На руски е излизало много малко от него, немският ми е по-слаб от неговия, а на български не ми е попадал, макар да е издаван много. Последната му книга се казва "Ich bin kein Berliner" и представлява първата му реч след избирането му за кмет на Берлин през 2011 г. :)
"Русендиско" е също сборник с автобиографични разкази. Доколкото схващам, сам си ги е чел в тази радиопрограма "Мулти-култи", има очарователно силен руски акцент :)
Нищо от музиката му не успях да чуя.
Руснаците са разделени на две - едните го тачат, другите не го понасят, но то е заради образа на руския емигрант - някои се обиждат, че ги рисува такива.
Доколкото получих представа от текстовете, които прегледах, пише просто, с прости думи, прости истории, но тях има нещо отвъд думите и затова е харесван, предполагам.("прости" е в хубавия смисъл на думата)
---------
За Хайдегер - да, прав си. Но не само неясните мисли могат да доведат до ужасни последици. Понякога ясното изразяване също остава неразбрано по същия начин като мъгливите думи.
Публикуване на коментар