Откакто започнах да колекционирам дефиниции за функциите на литературата, ми се прииска да задам на всички достъпни ми писатели и хора, причастни към темата, въпроса: какво е за тях изкуството. Но се отказах. Въпросът, изречен на глас, звучи невероятно тъпо. Интересно защо отговорите на (незададен)същия този въпрос се възприемат като откровения. Но това е друг проблем.
По повод скорошно руско ток-шоу, последвало или предхождало TV-излъчване на "Карго 200", прочетох, че изкуството не трябвало да обезкуражава, то трябвало да вдъхва надежда. Не знам какво "трябва" или "не трябва" изкуството, но ако си допрял до там да търсиш надежда извън себе си, аман ти е работата. Друг е въпросът, че обикновено хората, които търсят надежда(следователно - и вина) само в себе си, нещо трудно се оправят в живота, все си е друго да обявиш друг за виновен, че не е оправдал надеждите ти, а кой си ти, че да искаш от света да отговаря на собствените ти надежди/представи за него?... ама хората, които имат способността да прехвърлят вината другиму, по-лесно се справят с живота - факт! Способността си е способност, талант. А всеки талант заслужава уважение. Даже оня, от който води етимологията си думата.
Изпаднах в противоречие, нали? Само на пръв поглед. Способните да прехвърлят вината са точно от този тип хора, които разчитат само на себе си, независимо какво говорят. Това е просто техният начин да проявят скромност - като обвиняват другите.
Но да се върна към мухите и труповете в "Карго 200". И не точно към "Карго 200", а към труповете и кръвта в изкуството. Мавромати ще покаже в галерия "Exit" три творби (нещо такова):
Не съвсем такова. Това, което виждате, е "снимка" от последния етаж на галерията на University of KY в SecondLife - от залата за игри. Там има дарт, шах, шашки, судоку и кръстчета/нулички. Мавромати смята да изложи три творби, представляващи кръстчета/нулички, но "начертани" с кръв. Със собствената му кръв. И ще озаглави триптиха "Кръвта ми не помни". Аз бих казала: "нищо не се решава с кръв". Защото и трите му платна ще са като моята илюстрация - без решение (така Мавромати твърди в блога си).
Нека се повторя - "да мислиш" и "да чувстваш" е едно и също. Мухите в "Карго 200" били мухите в главата на Балабанов. Кръвта в работите на Мавромати си е кръвта на Мавромати. Сърцето в изложбата от SecondLife е сърцето на автора, предполагам:
Нищо особено, работата е гифче като гифче. Само че има и друг експонат, който те приканва да попаднеш вътре в сърцето:
И да не беше този звуков фон (смразяващ), и да не беше увисването на компа точно, когато се опитвах да напусна сърцето... Това е изкуството - ужасът от последиците на любопитство да попаднеш в нечие сърце и - да не можеш да се измъкнеш от там. Не ли?
Без заглавие
13 април 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Много интересни са последните постова. Чак сега имим малко време да ги прочета. Интересно наблюдение върху телевизията без грим. Веднъж бяхме в едно предеване с Мавромати и Стефанов. Пазя го на запис, доста хора от така наречените авангардистки среди в БГ го пазят и го показват на студенти и бъдещи художници. Мавромати и Свилен бяха ужасно пияни. С влизането в телевизията обърнаха една машина за кола в коридора. В студиото се опитаха да съблекат журналиската пред камера, Свилен храчеше през цялото време по пода на студиото. Мавромати показа Чеченските си записи с разстрели и обезглавявания. после си показа гениталиите през една пробита икона. Тогава взеха да звънят от Русия и от къде ли не запалиха телефоните да ни псуват. Пуснахме и едно видео, където Свлиен рисува с арограф който е забит във вените му и смуче, пръска кръв директно от него. Аз бях миксирал една музика с гласа на Свилен ,а Мавромати направи три де анимация към музиката тоест клип, видео арт Това беше повода. След това наше излизане закриха предаването. "Карго 200" е потресаващ филм, но по някакъв начин не излиза от рамките на социалистическия реализъм, служи си със същите похвати, монтаж на действителноста и режисиране на фактите. И с този реверанс към официалното религията. С кръв се решават повечето проблеми, при това повечето глобални проблеми, но рисуването с кръв е колокото си искаш банално. Преди време бях поставил в една кланица платна и стояха там около месец след това взех платната и кръвта, екскрементите по тях ги фиксирах със смоли, получиха се потресаващи картини, сега са в някакъв офис съмнявам се тия от офиса да са наясно какво стои на стените им. На 14 май ще има София ъндърграунд на шипко 6. С много солидно външно участие. Ще участва една японска група, която е в основата на движенческия пърформънс от 60 те. Аз съм в преговори с Шантел и Каминер да представят Русен диско или да ми дадат авторски права да ги представя заедно с мои неща. "Това е изкуството - ужасът от последиците на любопитство да попаднеш в нечие сърце и - да не можеш да се измъкнеш от там." Да това е най-точното определение за изкуство което съм чувал. Поздрави
Как беше? "Усвояваш правилата дотогава, докато можеш да започнеш да си позволяваш да ги нарушаваш". Или приблизително така. Току-що догледах филм за английската Марта Стюарт от 40-50-те. Писателка на готварски книги. Именно писателка. Голям парадокс. Но това е отделен въпрос. Натрапеното женско ежедневие, което е смятано за престижно изкуство за мъже - готвенето. Същото като часовете по рисуване или по пеене, или по математика, или по физическо, или по литература. Мразех литературата в училище, познай защо. Като ти отнемат усещането за творчество, нищо няма смисъл (което не беше така с математиката, там имаше творчество). А ежедневното готвене е точно това - перманентно нарушаване на правила без дори да са ти казали, че има правила. Не мислиш ли, че може да има бунт в отказа да се нарушават правилата? Не става въпрос за "английските стачки", а за отказа да се готви. Харесва ли ти такъв бунт? Или би си избрал жена, която не се бунтува?
Шегувам се. Всеки си има своя бунт. Колкото и да не е епатажен.
Впрочем, исках да ти намекна, че опитът да се разсъблече водещата може да се разглежда като тормоз, насилие или каквото и да е действие по отношение на личността без изричното й съгласие. Но тя, телевизията, си го проси - и тя ме насилва да гледам какво ли не без да ме пита дали го искам. Затова и не гледам телевизия :) Имам избор.
Обаче поради това съм пропуснала и предаването, за което разказваш. Даже нямам идея кое е било, по коя телевизия и пр.
---------
Ако усещаш раздразнение, сега ще ти кажа причината - "Карго 200". Грешат или всички, или аз. Вероятността да е второто е 99%. Е, как да не се дразня? :)
Именно, естетиката е като при соцреализма. Казваш, реверанс към религията? Може. Ако не гледаш на преподавателя по идеологическата дисциплина (забравих коя точно) като на главен герой. А той е. Той е главният герой. Мятащ се от една вяра към друга без да е способен на каквото и да е критическо отношение. Не може човекът, знае го и страда от това. Но не може. И когато протестира, единственото, което е в състояние да направи, е да си смени вярата.
Може би греша, щом само аз ги виждам така нещата.
Да, знам - повечето проблеми избиват в решения с кръв. Но дали са решения, не знам. Не съм пацифистка, де. Смятам, че това е неизбежно и закономерно - опитите за решение с кръв.
---------
Хареса ми това - за работите ти от кланицата в офис. Толково тълкувания може да има...wow! Супер! При това съм сигурна, че за да се стигне до там, наистина работите ти са потресаващи. Харесва ми.
-----
14 май е сряда, работен ден. Трябва ли да се освободя от ангажименти или ще е след работно време това на "Шипка" 6?
22 апреля в 19-00 в Червената Кщта будет наш(ултрафутуро) очередной перф посвященный демифологизации (на этот раз Джина Пан)...думаю на это стоит взглянуть своими глазами(если есть охота),такое бывает не каждый день...:)))
Охота, конечно, есть. Но почему именно 22-го!?! У меня билеты в театр на 22 апреля... :(
22 потому-что уже давно назначено под закритие проекта...(((
А ведь могла купить билеты на 15-ое! Знала бы заранее... Грех, конечно, за мной - не проинформироваться вовремя... Как жаль!
Публикуване на коментар