Борис ми писа в коментар: "Фуко, например, говори, че съвременният човек е създал огради около граничните ситуации в живота. Ако си спомняш, Буда един ден изоставя царството, дома си, жена си и сина си, защото вижда болен човек, луд човек, стар човек и труп на човек. Фуко остроумно забелязва, че тези гранични ситуации, като старост, лудост , болест и смърт са скрити от съвременния човек. Съвременният човек е ограден безопасно от тях. Той смята че призванието на творците, художниците и философите е точно да заместят тази прецептуална нужда на съвременния човек. Тоест да му покажат, лудостта, болката и смъртта".
Толстой преди около век е мислел така: "Задачата на изкуството е огромна: изкуството, истинското изкуство, ръководено от религията с помощта на науката (sic!), трябва да направи така, че мирното съсъществуване на хората, което сега съблюдава външни норми - на съдилищата, на полицията, на благотворителни организации, на трудови инспекции и др.под., - бива постигнато чрез свободна и радостна дейност на хората. Изкуството трябва да премахне насилието.
И само изкуството може да го постигне".
Впрочем, в същото есе (Толстой, Л.В. Какво е това изкуство? - 1897) Толстой громи "Бодлеровци, Верленовци, Мореасовци, Метерлинковци - в поезията, Моне, Мане, Пюви дьо Шавановци, Бърн-Джонсъновци, Щуковци, Бьоклиновци - в живописта, Вагнеровци, Листовци, Рихард Щраусовци - в музиката и др.под.", защото хората им се възхищават и "вече не са способни да разбират нито най-високото, нито най-простото изкуство".
Е, може и Толстой да не го е разбирал съвсем, кой знае. Казват, възложил бил на няколко младежи да резюмират един куп източници, дефиниращи изкуството по онова време. Казват, резюмираните произведения били около 70. Също така казват, че в трактата си Толстой използвал тези източници не като източници, а като повод да изрази кредото си. Какво ли не говорят хората.
Но кредото на Толстой се субсумира така: изкуството е стожер на морала, на християнския морал. Като се изключи политическата некоректност (от сегашна гледна точка) на подобно гледище, нищо лошо в такъв възглед. Стига да не претендира за окончателна правилност и за това, че е единствено годен да съществува.
Защото всеки художник си изгражда собствен свят, собствена вселена. Като Матю Ричи, например. и като останалите творци от селекцията на Гугенхайм в Билбао. Ако трябва да съм честна, към експозицията ме привлече инсталацията на Хавиер Перес:
Ясно е защо - говорехме си за особената роля на изкуството като посредник между смъртта и човека, който трябва да я преглътне по някакъв начин. Допуснах, че преди време изкуството е било илюстратор-помощник на религията, пък сега се чуства като "и сам войнът е воин" на този фронт. В тая връзка - отговорът на Грегор Шнайдер, инспириран от критичните коментари за проекта му. Какво да кажа? Човекът от самото начало гледа да поясни: проектът му "не е за слава, пу-пу, да не ми е уроки". Е, това само подсили подозренията ми, че истинската цел е да "заобиколи" смъртта като примами някой друг да му съдейства - с идеята, че и съдействащият ще го постигне слава, а следователно - безсмъртие. Може да греша в предположенията си. Знам ли - може пък славата наистина да е вид безсмъртие, може пък да е единствено възможния вид.
Аз бих предпочела да поговоря с баба и дядо, да послушам историите им, да ги попитам и те да ми отговорят. Не да си отговарям от тяхно име, според това, което си въобразявам, че биха отговорили...
Ами - това е разликата между живота и изкуството: в единия случай е за предпочитане да чуеш "различния" отговор, в другия се очаква да "чуеш" своя собствен.
Де да знам.
P.S. Перес привлече вниманието му преди години с работата "Диалог"...
Истината е, че пиша и спя :)
4 коментара:
Според мен пред изкуството не стоят задачи. Във времето е имало различни функции. Според Вайнинегер първото изкуство е имало абстрактен магически и декоративно украсителен характер. Има в предвид украсата върху първобитните оръжия и съдове за хранене например. Различни триъгълници кръгове и т.н. Според него те не наподобяват нищо от реалния живот . Може да се спори с него обаче тоест тъй като не е жив не може, но може да му оспорим мнението защото окраската на пеперудата или змията има абстрактен характер, първите приложници- художници може и от там да са я видели…религиозната, ритуална функция на изкуството съответно и идеологическа си я има още от самото начало както и декоративно украсителната, естетическа функция. Може би това са всички задачи. Е не бива да изключваме и игровата и забавна функция и задача. Всеки избира клоун или шаман или и двете . На мен ми се струва че това са оръжия който твореца използва през целия си живот за да реализира идеите си в всички направления естетически, политически и социални. Много ми харесва този цитат „Православната традиция няма пряко противопоставяне между действието и съзерцанието, нито между съзерцателните и социалните отци” Същото може да се каже и за изкуството, че не бива да се противопоставя социално, идеологическо и естетическо –съзерцателно, не бива да се разделят на задачи. Знаеш, че другите не вложени директно от автора интерпретации, а те може да са не съзнавано вложени, са понякога по- ценни от съзнавано вложените, за това са изкуствоведите, като при автоматизма например. За това са и блоговете да ускоряват разрешаването на проблема. Тази работа на Перес е моного силна впечатляваща е…но само за хора с подходяща настройка. Боряна ще я възприеме като глупава например и прекалено мистична. Окултизма като остатък от комунистическата идеология, Ванга, Живкова и окултистите около Рьорих, Балвадска, Теософското общество с две думи атавистично. Но това пак е служене на идеология. Безсмъртие няма Стивън Хокинс казва, че боговете са измислили времето за да пропречат всичко да с случва едновременно. Физиците и учените занимаващи се с квантова механика говорят за енергията която ни изгражда на атомно ниво. Че разлика между нас и звездите няма. Всичко е изградено от една и съща материя, която вибрира на различни честоти. Най-общо погледнато честотите херцит и вълните са музика. Ние сме част от безсмъртния сет на върховния DJ- това е безсмъртието иначе сме си изпели песента :-)))
Предстои ми труден коментар - не върви просто да кажа: "И аз виждам нещата по абсолютно същия начин" :)
Само ще маркирам опорните точки: "Всеки избира клоун или шаман, или и двете", "На мен ми се струва че това са оръжия който творецът използва през целия си живот, за да реализира идеите си във всички направления: естетически, политически и социални", "Знаеш, че другите невложени директно от автора интерпретации, а те може да са несъзнавано вложени, са понякога по-ценни от съзнавано вложените" [тук намесваш блоговете и не знам дали не е от вежливост :)]
-------
За тая работа на Перес съм съгласна - сложих я като илюстрация, понеже пасва на темата и на снимката изглежда добре изпълнена. Иначе "Диалог" е тази, за която не бих се съгласила, че има окултизъм в нея :)
-------
Стивън Хокинс е истински циник. Прав е.
А според теб каква роля има изкуството в живота или по-точно в израстването на самия творец?
Неловко ми е да отговарям на такъв въпрос - първо, защото "обущарят да си гледа обувките", второ (функция от първото), защото отговорът, който имам е толкова лесен, че сигурно е грешен.
Ролята на изкуството в живота на твореца, е същата, каквато е ролята на медицината в живота на лекаря, например. Дали ще има израстване и какво точно израстване, зависи от индивидуалността на твореца и от куп други фактори.
Впрочем, не смея да гадая дали става въпрос за растеж откъм талант или за нещо друго, затова се изразявам толкова мъгляво. Пък и, както казах, неловко ми е да отговарям, ама пуста суета - все пак го правя, нали :)
Публикуване на коментар