Изповедално

(Не се препоръчва за четене)

Преди малко чух, че днес Мавромати и Боряна Роса ще представят "Желязната книга". От 17,30. Което означава, че аз няма да присъствам - офисът се нуждае от мен поне до към 18 ч. Дори да са ми останали физически сили, никога нямам физическото време, за да видя нещата, които ме интересуват. Нямам време дори да мисля. А като се замисля, забравям да се оглеждам на кръстовищата. Вчера си пресичам и чувам набиване на спирачки, клаксон, виждам кола, извършваща странни маневри. "Какво му става на тоя" - мисля си. След минута се сещам - опитва се човекът да ме заобиколи. Щом кара с несъобразена скорост, така щеше да му се пада, ако ме беше блъснал. След четвърт час историята се повтори, но без ефекти и драматизъм - вторият шофьор си спазваше правилата. Можеше за е забавно, ако не беше банално. Какво ли са си помислили за мен околните?

Какво ли мислеше за мен таксиметровият шофьор, комуто благодарих, че слуша металическа музика? Изгледа ме възмутено, защото реши, че всъщност го упреквам. "Наистина!", уверих го. Не ми повярва. Нямам вид на металка, обясни синът ми. Винаги ми е бил интересен (и неразбираем) феноменът с клишетата. Стереотипите са хубаво нещо откъм улесняване на всекидневието. Но ме удивлява как борците против клишетата_разбирани_като_застоялост/затлачване_в_обществения_живот, сами стават жертва на същите тези клишета: ако нещо им заприлича на принадлежащо към "старото", те не се вълнуват дали нещото наистина принадлежи или само така изглежда. Така де, аз дори не знам как трябва да изглеждам, за да си личи, че си падам по по-твърдия звук. Пък и защо трябва да си личи? Аз не харесвам тази музика, за да се правя на различна от масата. Аз просто я харесвам и не ми пука, че ме възприемат като част от масата.

Част ли съм от масата? Снощи сънувах как, подобно на Христос, трябва да нахраня n-брой човека, но не с пет хляба и две риби, а с пет риби. А рибите бяха живи. И едната от тях ме помоли да изчакам преди да й отрежа главата, защото още не е готова да умре. Добре, казах. Надявах се тя никога да не се подготви. Но след малко я чух да промълвява: "Готова съм. Можеш да започнеш". И аз взех ножа, и съвестно изпълних мисията си. Ритуалът беше изпълнен. Обичате ли ритуали?

"По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?" (Лук. 9:18)