Как се прави?

Споменах, че "Евангелският проект" на Дмитрий Врубел е по-интересен с технологията си, с това "как се прави". Вероятно, греша. Но проектът на Цай Го Цян е интересен отвсякъде - каква е идеята, как се прави, как изглежда резултатът. "Невероятно красива и чувствена инсталация", казва един блогър, инспириран от публикация в "Дневник" през февруари т.г. От "Дневник" пък признават, че са прочели за изложбата в Newsweek и de facto са анотирали статията от американското списание. Не знам как да тълкувам заглавието "Pop Goes the Easel" - има го обиграването на многозначната дума "pop", има го смигването към детската песничка "Pop Goes the Weasel" и известния даже у нас анимационен герой I.M. Weasel... Но статията си е уважителна и стабилна, илюстриращият фотос - впечатляващ.Изобщо, цялата експозиция в Гугенхайм-Ню Йорк е впечатляваща. Красивичка. Дали е "чувствена", както я определя блогърът, когото нямам честта да познавам (дори виртуално), не смея да съдя. Но можеш да я посетиш, да поахкаш:

Cai Guo Qiang - -

Из Мрежата е пълно с клипове за тази изложба: тук, тук, и тук.

Александра Мънроу (куратор) казва, че било "много китайско" това, което показва Цай Го Цян. "Социалистически утопизъм" пък пише на сайта на Музея. Китаец, живял в Япония и тъкмо там започнал да прави мащабни проекти, изискващи някакъв вид социален активизъм: доброволци, дисциплина (заради работата с взривни вещества)... Макар че от 12 години живее в Ню Йорк, сега работи за шоуто по откриване и това по закриване на Олимпиадата в Пекин. А да - ония седем коли, които се "взривяват", са Нисан, забавно, не ли? "Много китайско". Ъхъ, глобализация и универсални ценности.

Сещам се за изложбата, която Токийския музей сега показва в Москва: самурайски доспехи, чеизи на японски моми от епохата Едо, катани и вакизаши, естествено. Един руски журналист (умишлено няма да давам линкове, за да не ги срамя) иска да обясни като какво ще да са това самураите. "Ако си послужа със стила на Сей Шонагон от "Записки под възглавката", бих казал, че самураите са рицари". Все едно да обясниш мястото на центурионите в системата на Римската империя чрез Библията. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Или дамата-журналистка, която възкликва: "Ама какво толкова им гледат на тия ножове! Всичките са еднакви". Четка за почерняне на зъби? Ах, колко японско! Или китайско (според случая).

В наши дни Витгенщайн би умрял от глад - не виждал смисъл да пише/говори, защото без друго никой не го разбирал. Е, един разбирал едно, друг - друго. Но Витгенщайн искал всичко накуп. Максимализъм, за какъвто сега няма търсене. Художникът/мислител трябва като Христос да разчупи пет хляба, да разхвърли парчетата и да позволи на тълкувателите да ги размножат по тяхно усмотрение, та да нахранят хиляди. Същият хляб ли е? Въпросът остава на заден план. Важното е да има хляб за всички.

Да "взривиш" седем Нисана или с енергията на четката, с няколко щриха да нарисуваш вятъра, устрема, движението?

Ау, колко китайско!

Не противопоставям едното на другото. Радвам се, че има такова и такова китайско. А също и такова:

За малко да забравя, че постът за китайското е инспириран от Сяо Фей aka Чайна Трейси (SecondLife) с видеото си, представено на 52-то Венецианско биенале. И великолепните й снимки Cosplay (твърде китайски ;) ).

Сега тя представя в Carnegie International изложбата Whose Utopia: индустриални фотографии...

Как се прави - кое?