Малодушно

Аз съм си човек-юрист. Ще рече - педант. Което си е така в моя случай (понякога. Рядко). Поради това никак не съм прагматична. И това ме отдалечава от сферата на изкуството. Е, не, не ме депресира това, че Абрамович по никой начин няма да ме направи гинесов рекордьор по суми, плетени за картина на жив художник. Депресира ме императивността там, където тя няма место - императивно.
"NEMO PERVENIT QUI NON LEGITIME CERTAVERIT". Изразът се приписва на Публий Сир. Някои го превеждат като: "Никой, плашейки се, не е достигнал високо положение". Не е много таман тоя превод, може би. Друг превод гласи: "Никой, който не се сражава по правилата, няма да сполучи". Перес-Реверте предпочита втория (вж. филма "Деветата порта", например).
Правилата предполагат допустими граници на тълкуване.
Защо в средите на изкуството има толкова хора, които признават само собствената си интерпретация? Даже виждат житейската си мисия тъкмо в това - да наложат собственото си тълкуване като единственото легитимно. Демек: да отхвърлят границите. Границите, разбирани като линия/сфера ("от-до") и узаконяването на точката (изключваща този подход "от-до").
О, я да престана да се вторачвам в едно нещо - в точката, очаквайки от нея да избликне таворската светлина. Щото последиците от това очакване [т.е. последиците от отказа от информация] всички го знаят. Колкото и да ги естетизираме, най-красиво тези очаквания/последици са изразени в "Откога се й...". Красиво ли е? Красиво. Защото е страшно. Ами, плашете си се, щом ви харесва. Поводи за страх - бол, с лопата да ги ринеш. Стига ти да погледнеш към Пиер и Жил, и не питай за друго :)
Обаче аз съм човек-юрист. Ще рече - педант. Вярвам, че във всяко нещо има хубаво. има и лошо. Като подхвърлиш, например: "Селска вечеринка" (©Руен Руенов. Sorry, каза го публично. Не мисля, че има правни пречки да бъде цитиран. Или зависи в какъв контекст думите ще бъдат цитирани - дали ще те посочат като автор или ще си ги впишат на своята си сметка? Кое е за предпочитане?), какво визираш - хубавото или лошото? Или пет пари не даваш дали е хубаво или лошо. Интересува те само да се утвърдиш като човек, удостоен с правото да лепи етикети?
Анимусът е важен фактор. Пък аз съм човек-юрист. Ще рече - педант. Като се заинатя да определям обстоятелствата "от-до", не мога да се понасям.
Щото, в крайна сметка, - какво значение?

Update: Всъщност, стиховете на Калин Терзийски дават един от ключовете за разбиране на пърформанса. Харесаха ми, поне в този контекст ми харесаха. Както и Тома Марков - вписваше се в ставащото. Искам да кажа, че оценките винаги са били субективни. И винаги са изкушавали тези, които имат ефира да ги поставят, с илюзията си за ултимативност, окончателност. И аз се изкуших тук да оценя оценяващите, да получа своята си доза усещане за "последна дума". Суета сует...