То пък един труд (откъм резултат, естествено)... Ама - труд си е. Но като човек прагматик, макар и релативист, мисля си: резултатът е важен, не усилията за постигането му.
Ще кажа отсега: повод за тия разсъждения стана интервюто на Мавромати за значението на кръвта и болката. Припадам от мириса на кръв и не виждам никакъв смисъл в страданието като такова. Ако не беше така, сигурно щях да стана лекар. Мавромати има медицинско образование, аз - юридическо. И съм голям почитател на вицовете за адвокати, не за лекари... Защото не понасям мириса на кръв, затова. Конформизъм, нали? Да.
Хубаво. След като изясних повода, да се върна към същината. Кръвта, казва Мавромати, не може да бъде цитирана. За мен пък цитатите са като кръвта. Е, не мога да преодолея пустия му постмодернизъм и това е! Ама едно време било лесно - цитираш без да посочваш източника и - нищо: интерпретираш, развиваш, твое си е. Сега RIAA и други симпатични организации бдят - като ще обговаряш проблема, кажи си, че цитираш. Иначе - за всичко се плаща. И ето ти го тебе постмодернизмът - закован в оковите на задължителното цитатничество. Ха да видим като какво ще да е измъкването, прерязването на веригите и как(?), като искаш да кажеш, че героинята е хапнала БигМак, да не си принуден да шикалкавиш и да пишеш "БигWак". Интересно, какво щеше да прави сега Анди Уорхол със супите/Мерилин Монро? Май щеше да е на топло.
Ами авторското право на Галилееца върху страданието?
Хайде, стига за кръв и да си поговорим за душата.
"Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!" (Еклезиаст, 6:2) и "Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища" (Еклезиаст, 6:7). "<...> а душата му се не насища"...
Току-така ли ц и т и р а м Библията? Не, разбира се. Заради "Евангелския проект" на Дмитрий Врубел. Кое е по-важно за съвременното изкуство? Резултатът или процесът? Процесът. Защото там е новото. Резултатът винаги е цитат. "По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър" (Еклезиаст, 6:9).
"Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?" (Еклезиаст, 6:12). "Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?" (Еклезиаст, 7:13). "...защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият" (Еклезиаст, 2:16).
0 коментара:
Публикуване на коментар