Евангелски притчи

"Притчата е словесен разказ за обикновена случка от човешкия опит, която илюстрира някоя духовна истина и, като се основава на известното, обяснява неизвестното.
Защо Христос e говорел с притчи?
"И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; <...> затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря" [вж. Ис. 6:8-10]
И изкуството говори с притчи, и понеже за него няма Никейски събор, никой не е постановил коя притча как да се тълкува, та следват всякакви неразбории от липсата на каноничност. Не ли?

Да речем, "Евангелският проект" на Дмитрий Врубел. Казано е: "Другата спекулация - монотонен некомерсиален проект "Евангелски проект" на Дмитрий Врубел и Виктория Тимофеева. Новозаветни цитати - под огромни портрети (прерисувани от вестници) на персонажи от новинарските сводки (бандити, безпризорни, Абрамович, катаджии). В обясненията към тази подтискащо слаба работа [курсивът мой - v.] философът Борис Гройс пише, че евангелската вест "не съобщава на читателя нищо добро", нали "бог умря, апостолите са измъчвани", затова Евангелието е първообраз на съвременните медии, за които лошите новини са благо".

Казано е още: "До "Евангелския проект" ме заведоха Дима и Вика, той е на третия етаж и потриса с мащабите и точността на попаденията. Силата на фреските е такава, че те "забива" в земята, просто те размазва по пода. В ескизите всичко изглеждаше малко по-различно: камерността говореше за други неща, сега, когато ескизите на ройтерсовите фотографии, съединени с евангелските цитати, се оказаха разпънати на огромни бели стени, изпъкна медийността в чист вид: сякаш пред нас са ейдосите на съвременната информация, прииждащи и помитащи потребителя си. Информационните потоци и това, което е зад тях: отвъдна логика и смисъл. Тоест, четеш вестници или седиш пред монитора и вестникът е формат а4 или а2, или мониторът ти е еди-колко си инча, а когато пристъпваш към "Евангелския проект" на Врубел и Тимофеева, то всичко това е в изчистен от носителя си вид, [информационните потоци] настъпващи към теб на талази, също като онова цунами, помитащо всичко по пътя си. Като извличат енергията на съобщенията от недрата на носителя, Вика и Дима разиграват пред теб парад на информационната стихия в чист, изчистен от примеси вид. Цитатите от Свещеното писание осветяват тези съобщения с вътрешна причино-следствена логика като зад картинките изграждат вторично-третични, при това - не само интерпретационни, планове. Трябва ли казвам, че това е най-мощният и мащабен проект на Арт-Москва, надвишаващ по силата на въздействието си целия останал гювеч".

Няма Никейски събор да анатемоса или канонизира. Ще си останат за историята и "подтискащо слабата работа", и "най-мощният и мащабен проект". Прекрасно. A propos, като стана въпрос за прекрасното, сега красотата била скучна. Затова Пиер и Жил се ориентирали към кича. Така казват. Единият снима, другият доработва снимките. Подобна е и техниката на Врубел. Само че взема готови снимки от Reuters, пренася ги квадратче по квадратче върху голяма повърхност, принтира полученото върху винил и после рисува върху винила с акрил. Разделил е Евангелието на 365 части - по една за всеки ден. И всеки ден търси подходящото за съответния цитат изображение сред топ-новините на агенцията.

"...с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите". "Защото сърцето на тия човеци е закоравяло", продължава пророк Исаия. Не знам дали във всички случаи работата е в закоравяването на сърцето. Едва ли децата-публика в нощта на 17-ти се веселяха по време на пърформанса на Борис, защото сърцата им са закоравели. Веселяха се и това предизвика неодобрението на моя приятел. "Те така купонясват и на частно парти. - каза той. - Все им е едно къде купонясват. Не разбирам, защо са дошли тук". Райна Маркова обаче разбира: "само казионната “младеж”, осукваща се около Сергинови в един момент вкара дъха на селска вечеринка в лудницата" [правопис и пунктуация - Р.М.]. В скоби казано, аз пък не разбирам защо "казионна" - етимологията на думата (от рус. казна "хазна") предполага, че става въпрос за хора на държавна издръжка, което съотнесено към понятието "ъндърграунд", излиза извън възможностите ми да схвана за какво става въпрос. Но аз много неща не разбирам. Най-вече не разбирам от съвременно българско изкуство и от околоизкуствените му проблеми.

За първи път присъствах на живо при представянето на пърформанс. И се забавлявах. Забавлявах се от раздвоението да видя/чуя/разбера/почувствам това, което се случва на сцената, и да наблюдавам реакциите на публиката. Защото, казват, пърформансът е насочен към събуждане на архетиповете, на колективно неосъзнатото на публиката.

Ама аз какво ли пък разбирам. Я да си мълча по-добре. Че ще излезе, че претендирам да съм Никейски събор.

P.S. Малко off topic, защото нямам време да търся къде точно го бях казала и ще добавя забележката под линия тук - къде бях казала онова за всесилието, което всъщност е безсилие тъкмо поради всесилността си? Ставаше въпрос за "Карго 200". Ето, и Иван Кръстев използва подобна формула: "The Putin system is a classical illustration of "the impotence of omnipotence". Да взема все пак да се канонизирам, що ли? ;)