Каза една авторка: "Литературата трябва да носи надежда". Какво носи литературата на читателите, не знам, но на авторите със сигурност дава надеждата "non omnis moriar" ("няма да умра напълно"). Exegi monumentum, повлече крак Хораций и се заредиха след него Овидий, Ронсар, Державин, Пушкин, Вазов, Емануил Попдимитров... Сега май никой няма да се реши на собствена интерпретация, защото къде-къде по-абстрактни теми предизвикват насмешка у критиците - нали, божем, и те са творци, и тям се поревнува безсмъртие, ама пуста скромност, смеят ли да си признаят, затуй не дай си боже, някой да изрече по свой си начин "еxegi monumentum", да не си на негово място като попаднеш в устата на пишещите.
В ХVІІІ и ХІХ столетие още са нямали подобни скрупули. Което не попречило на Батюшков да имитира почитания Державин, но с лек пародиен привкус (можел е да си го позволи - стихотворението е част от лично писмо: поетът не е подозирал, че след години ще стане обществено достояние). Може би. Не се знае какво точно е осъзнавал - четири години по-рано са го изписали от немска психиатрия с лоши прогнози относно заболяването му. Д-р Дитрих придружава пациента в родината му и след време не издържа на изкушението да публикува спомените си за своя подопечен. Впрочем, едва ли става въпрос за медийна изява от днешен тип - още приживе Батюшков бил забравен от публиката и паметникът, който си построил, изглеждал напълно илюзорен, рожба на болното му въображение. "Надменност", заключава Манделщам. Но по повод други думи на Батюшков - думи, които д-р Дитрих цитира в мемоарите си: "Wieviel Uhr ist es?", пита поетът и сам си отговаря: "Die Ewigkeit". През 1913 г. изгряващата звезда на акмеизма обявява:
Нет, не луна, а светлый циферблат
Сияет мне, и чем я виноват,
Что слабых звёзд я осязаю млечность?
И Батюшкова мне противна спесь:
"Который час?" - его спросили здесь,
А он ответил любопытным:"Вечность".
"Колко е часът?" - "Вечност". "Няма вечност" - искал да каже Манделщам в навечерието на Първата световна. През 1932 г. - няколко години преди смъртта си в сталинските лагери, той се примирява с тезата, че е наследник на същия този Батюшков.
Наистина ли няма вечност? Няма ли надежда за писателите, че не ще умрат напълно? Въпрос на късмет. За добро или лошо - въпрос на късмет.
"Вечност? Искате да знаете, какво е вечност?" - пита абат Жак Бриден в проповед някъде в средата на ХVІІІ в. в Париж. - "Вечността е като махало на часовник, което се мята между "Никога" и "Винаги". И когато по време на този ужасяващ преход (a.k.a. революция) някой грешник попита "Колко е часът?", мрачният глас на друг клетник му отговаря: "Вечност":
"L'éternité marque déjà sur votre front l'instant fatal où elle doit commencer pour vous.
Eh! savez-vous ce que c'est que l'éternité? C'est une pendule dont le balancier dit et redit sans cesse ces deux mots seulement, dans le silence des tombeaux: toujours, jamais, toujours, jamais. Pendant ces effroyables révolutions, un réprouvé demande: Quelle heure est-il? - et la voix sombre d'un autre misérable lui ré-pond: L'éternité". (Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés)
След това абатът казвал, че ще изпрати енориашите до домовете им и ги водел в гробищата. Колко мило.
"Няма вечност" - може би твърдял абат Жак. Предполага се, че историята е станала известна благодарение на Жан-Франсоа дьо Ла Арп - литературен критик и историк. Дьо Ла Арп разказал за проповедта в "Курса за стара и нова литература", издаден в края на ХVІІІ в.
"Нивга веч" - твърди Едгар Алън По. "Forever--never! Never--forever!" - съгласява се Лонгфелоу в стихотворението "The Old Clock on the Stairs".
Един момент - о, Господи!, колко е часът?
5 коментара:
Е еее. Най-сетне написа нещо! Времето в което живеем и изкуството което правим си е чист Mc Don…Заведение за бърза хранене. Има сдружения «Бърза литература» и теории за повишаване скоростта на изкуството и живота. Заедно със средствата за придвижване и комуникация се увеличава и скоростта на изкуството според някой теоретици. Нямаш вече време да рисуваш портрет двайсет години като ренесансовите автори. Нето да експериментираш с различни средства като каране на колело върху платно, както е правил Джаксан Полак. За нищо няма време камо ли за вечност. Заниманията на Хърст с вечността са спекулативни и чисто търговски на Марико Мори пък са леко театрални и до някъде панаирджийски тип Дизни ленд. Нещо характерно за Венецианското биенале тази година. Въпреки това ги харесвам защото са в центъра на събитията и съумяват да манипулират някакво обществено мнение, макари с много косвен и не пълен успех и то защото отново на преден план са парите. Мисля, че изкуството трябва да бъде консумирано бързо, да оставя силно усещане, но само до следващия път и в никакъв случай да не се опитва да бъде вечно. Морелли например казва , че не може да се говори за дадено време със езика, който идва от самото време защото тогава се получава само естетически продукт. Нашата задача е да създаваме непрекъснато нови бързи езици, чрез който да контактуваме с голям брой хора и да поддържаме културния диалог жив. Това е лицето на вечността . Защото докато се занимаваме с правене на пари и странични твърде отвлечени форми. Лошия вкус тържествува, налага се и става начин на живот и начин на обществено поведение. Превръща се в народо- психология и манталитет. Българина успя да изработи чалга манталитет и ние го допуснахме, докато общувахме с вечното. И сега оставяме това състояние на двайсет годишните, който трябва да се търсят и налагат в демокрация тип Куба и Колумбия. Допуснахме най-близките до сърцата ни хора да затънат в мизерия и наркотици защото не бяхме тук.Допуснахме средствата за легитимация да попаднат в лапите на елита на ниската култура и злото, Където всичко се купува продава и струва евтино, защото си е евтин кич, дори сърцата и душите си сме превърнали в евтин кич и се гаврим със себе си търпейки отрепка и полу-идиоти но сцената на живота в всички свери културна, социална, политическа и интимна. И ако не изметем този боклук с помощта на новите поколения и оставим, поетите да се превръщат в алкохолици, и зле облечените педали да бъдат наричани корифеи, да номинират и легитимират творците по – скоро според тяхната посредственост и нагаждачество, отколкото според историческата и култорологична стойност на това което правят, за които стойности, чалгарите и дебелогъзите тревистити няма от къде да знаят. Защото нещастните и нищожни дребни душици не се интересуват от нищо друго освен от скъпи обувки и силикон, и не са чували за Борис Виан или сюр и дада манифестите на Бретон, то пак ние и нашите деца ще трябва да отнесем вината, а нашите внуци ще платят цената за дето си мълчим.
Поздрави преди бях Мохамед :-))
п.п.
Пиши по-често яко е!
Говориш страшни неща. Или поне на мен така ми изглеждат сега.
-----------
Марико Мори опакова(естетически приемливо) банални идеи. Деймиън Хърст панически се страхува от смъртта и се изхитрява да прави пари от това. Такаши Мураками говори точно на днешния език, но е леко високомерен - и-бунка никога няма да разберат какво им говориш, както и да го кажеш. (Понякога в детайла е ключът към вечността-б.м.).
Матю Барни?
--------
"Средствата за легитимация" - хареса ми този израз. Де факто те са точно това.
--------
"Преди бях Мохамед" - no comment! Блестяща двусмислица - звучи като "преди бях пророк" и като "подпис" на всичко казано от теб в коментара... страшничко си е!
Шегувам се.
Благодаря за разкриването на истинския профил!
Матю Барни „ Кремастер”
- кремастер
мускул, който съдържа мускулни влакна, изтлачени от напречния и вътрешния кос коремен мускул. Намира се между външната и вътрешната семенна обвивка. Играе роля в регулацията на температурата на семенника (тестиса) като отдалечава или приближава скротума до тялото.
на латински език: cremaster.
- Петте филма на Матю са шедьовър. Също и „Лебедово езеро” танцувано изцяло от гейове. Барни може да си го позволи нали е велик магистър на масонската ложа. В интерес на истината съм работил с едни от най-големите от „Флуксус” – Воатие и Патерсин. Те ми казаха „Прави каквото правиш дълго време без да търсиш смисъл или изгода. Няма разлика между изкуство и живот.” Те обаче до голяма степен бяха зомбирани от Джордж Макюнас не съм сигурен, че може да им се вярва.
И все пак мисля, че истински силното явление е Флуксус- ТАМ СА БОЙС, Нам Джун Пайк и т.н
Мураками е цяла отделна тема. Наистина говори на съвременен език, но и наистина се получава само естетически ефект. Виж нещата с биографията му стоят по различен начин. Склонен съм да смятам,че там е по-спонтанен артист. Веднъж годишно си купува една много скъпа кола и я засълва и бухва в токийския залив. Това му помагало да се освободи от страстта към мателиалното. Прилича на пърформансите със счупване на "Страдивариус" на Бен. Другата му слабост е да краде от магазини за хляб. Даже е въвел някаква такава мода между японските интелектуалчета. За да се освободи от еснавщината с жена си влизат въоръжени и заплашват посетителите. Крадът само от хлебарници защото е свързано с някакво негово преживяване като млад.
Йозев Бойс е успял да обедини духовно, соцялно и търговско в едно. Успявал е и да се задържи на академични постове дълго време, създал е зелена партия, въобще той е бил активен през цялото време всичко което е правил е било комуникация с шаманистичен и мисионерски характер много е близо до създаването на нови езици за което говоря и опита да се създаде нова митология с един проблем обаче, че е твърде повлиян от теософите и е спонсориран и потдържан през цялото време от техните банки и финансий.
Публикуване на коментар