Не съм готова за този пост - така съм устроена, че мисля с думи, не с образи и звуци. И като видя или чуя нещо все напирам да го опиша с думи, да го преведа на своя си език, за да го разбера. А преводът е предателство, както гласи една италианска скороговорка. Най-важното се губи в превода.
Както и да е. Става въпрос за Йозеф Бойс. (Не отговорих на коментара, защото ми трябваше време за размисъл). La revoluzione siamo moi. Ами хубаво. Аз си направих автопортрет и го кръстих L`arte siamo moi. Автопортретът е точен - обработих собствената си снимка и с примитивни софтуерни продукти я докарах до това положение. Точен е и в преносния смисъл - по отношение на способностите ми: толкова мога, резултатът е концепция, не изкуство (тук е разликата с Бойс - за неговите концепции не може да се каже, че не са изкуство). Ето ме, това съм аз:
Както казах, мисля с думи, не с образи и звуци.
По-рано бях споделила с познат писател, че "да мислиш" и "да чувстваш" е едно и също. Писателят се съгласи с мен, но се опасявам, че не го прие напълно. Думи, образи, звуци - всичко е знаци и те са безпредметни, ако те оставят равнодушен. Човек разбира само това, което го вълнува, което разпознава, което му харесва. Революцията на Бойс не ме вълнува, окупацията като пърформанс ме оставя равнодушна. Съжителството с чакалчето, за което играта е по-важна от всичко останало... гледам видеото сега, не по времето на случването, парадигмата е друга... горкото животинче! Значимостта на едно произведение, гениалността му (защо не?), е в това, че казва много повече от това, което авторът си мисли, че казва. Скандалът... да, обръща внимание върху творбата, понякога дори я "прави", легитимира я по някакъв начин, но като социален факт, не като арт-събитие. Така ми се струва. Мадам Х на Сарджънт - да се чудиш какво й е скандалното. Но - да, факт: да не беше скандалът навремето, щеше ли някой сега да й обръща внимание? Не знам.
Не ми е известно двете инсталации на Бойс с рояла да са предизвикали скандал. Първата:
И втората:
Делят ги известно количество години (повече от 10-15-20?, забравих). И бележат очевидно развитие на виждането му за ролята на изкуството.
Бойс е продуктивен, не като Витгенщайн, който не обичал да записва думите и мислите си - "Каква полза, без друго никой не разбира". Не знам дали "щастието е, когато те разбират". "Разбирането" е по-скоро илюзия. И да обясняваш е безсмислено. Да обясняваш картина на умрял заек, нали:
L`arte siamo moi
15 февруари 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
riДа разбирането е илюзия. Мъртвия заек разбира повече от изкуство отколкото, по-голяма част от хората. Трябва да се внимава с определенията, кое е изкуство и кое не, най-големите умове не са успели да го определят. „Що е изкуство” на Толстой, „За човешкото творчество” на Бердяев да не изброявам….Има много писано по-въпроса и той е точно толкова не решим и не разбираем колкото Картината за заека. Думите могат да се използват в концептуалното изкуство свободно, те са точно толкова силно оръжие колкото звука и образа, може и по- силно да са, зависи в чий ръце. На Бойс Силата е също до голяма степен в биографията. Падането със съмолета. Летец Ас от армията на Хитлер. Лекуването му от шаманите. Използването на материали натоварени с лечебни свойства, той смята,че както е бил излекуван от шаманите в Казакстан с тези материали, (восък, филц, мас и т.н.) и той ще може да излекува обществото чрез тях. Това е утопично, но поне има стройна концепция следва я последователно и се опитва да бъде полезен. Той казва, че всеки може да бъде художник, стига да събуди артиста в себе си. Смята че е дискриминация да се провеждат изпити и да бъде съдено по занятчийския талант дли някой може да бъде художник или не. Много често занаятчийството пречи знам го от опит, видях как перфектни рисувачи се затриха с портрети в Доминикана, Париж и по целия свят. Бойс започва да приема всички в неговия клас в Академията в Дюселдорф и го уволняват, но той защитава идеите си, студентите вдигат стачки той е върнат. Всичко това заедно с непрекъснатите му речи е част от една непрекъсната акция дори дрескода му Бяла риза-чисто сърце и душа. Ловно елече – ловец на души. Военни високи обувки – готов за път и приключение здраво стъпил на земята. Шапка с широка периферия – за да не бягат мислите му, шапката е атрибут на учител. Бойс през цялото време е артист дори когато спи…В този смисъл създава и нов език, нови кодове нова митология, нова алхимия на материалите, на значението на думите, като знаци. Това е и присъствието на черната дъска и обеззвучаването на залата чрес антиакустични материали, препарирането на пияното. Е това вече е остаряло изкуство и вече не вълнува толкова, но може да послужи като пример за последователност в действията, при общуването и създаването на собствен език и кодове. Бойс е бил разбран до колкото това може да се случи от много хора и до сега има много ученици и последователи дори в БГ като например скулптора Добромир Иван, който му е ученик. „Флуксус” не обичат Бойс дори Бен искаше да го махнат от каталога. Заради мистицизма. Бен обича земните неща, земния поглед върху изкуството абсурдността на съществуването го вълнува, това е много екзистенциален и земен поглед. Точно за това за мен изкуството е игра, къде на думи ,къде на образи къде две в едно :-)). Може би нищо не бива да се взима толкова на сериозно особено изкуството иначе то се превръща в чудовище намесва се в живота ти докато се усетиш, а силата му е разрушителна защото ти му я даваш ,ти му позволяваш до се меси и определя живата ти.
П.П.
Според мене автопортрета ти е изкуство. Стига ти да предявиш претенции за това. Марсел Дюшан, който подписа писоара, позволява всеки реди-мейд да бъде приет за изкуство. Каквото и да подпишеш и да наречеш изкуство, то е такова стига да можеш убедително да го наложиш. Великия френски критик Пиер Рестени се занимава с доказването на тези позиции. Той смята,че Марсел Дюшан е в основата на възможността на съвременния художник да се изразява с предмети, което е главния феномен в изкуството на 20 век. Електронните форми са изкуството на 21 в. така че портрета ти е изкуство, няма къде да ходиш :-)
Дюшан, да. Харесвам ready-made (как се казваше оня индиец? - допада ми иронията му. Субод Гупта).
Но моето не е изкуство (благодаря за оценката!) - нямам куража да се занимавам с изкуство. Изкуството, особено в наше време,... заниманието с изкуство си е чиста саможертва. Аз нямам сили за такова нещо (да го кажа по този начин, защото може и по друг :) )
Бойс е подчинил живота си на своята концепция. Един месия трябва да е последователен. Аз предпочитам свободата си да греша и да повтарям грешките си, да се лутам и да се връщам към началото. Ако сам създаваш собствения си образ, сам го описваш и тълкуваш, нямаш избор, нямаш свобода - трябва да си последователен, за да имаш последователи. Трябва да си шаман (евфемизъм, който трябва да намекне, че си поне месия, ако не господ). И трябва да позволиш на другите да те описват и тълкуват. Ето, това последното, си е като да се разпънеш на кръста сам.
Всъщност, инсталациите на Бойс с пианата ми харесват. В моите очи първото (филцово със слонски крака) пиано иска да каже, че изкуството се разглежда като спасение за душите, но това не е точно така. Втората инсталация акцентира върху комуникативността - дори такъв обемен и тежък иструмент като пианото е крехък и никой не го чува, защото публиката умишлено и грижливо се е самоизолирала от всякакви звуци, избрала е глухотата.
Като се има в предвид, че той смята филца за лечебен (филца е всъщност-плъст, пра българите които идват от тези места където е лекуван Бойс са слагали сурова вълна под седлата си и тя се степвала ставала на филц или по-мекия вариант плъст) използва се в един куп магически ритуали. Бойс е смятал в единия случай, че лекува изкуството, а в другия, че лекува публиката. Работата е там, че тези материали са загубили значението си дори на подсъзнателно ниво, в ерата на комуникациите, парче вълна няма никакво въздействие.
Ето, това е, за което говорех - авторът не може да контролира тълкуванията. Всеки вижда това, което има нужда да види. Аз намирам това за ценно - възможността за различни прочити. И - да: разбира се, Бойс е искал да промени света, да го направи по-добър (така, както той разбира "по-доброто"). Това е неговата революция. И това е, което аз не приемам - революцията, защото тя унищожава и малкото право на избор. Но това, което говоря, също е относително - приемам всички аргументи за обратното.
Впрочем, не съм сигурна, че при Бойс има мистицизъм. Четох някъде, че това с шаманите, които го лекували в Крим (четох, че в Крим, а не в Казахстан, но това едва ли е от значение), е мит, сътворен от самия него - имало било негови снимки от този период, на които той здравословно си изглеждал съвсем добре и пр. Ако това е вярно, ако е измислил историята със спасяването чрез мед и филц, това само го прави далеч по-интересен за мен. По този начин той искал (може би) да подчертае връзката си с отвъдното, за битието си на границата между два свята, което легитимира правото му да проповядва, правото му да иска промяната на света, в който живеем, правото му да лекува този свят.
И да се върна към любимата си към настоящия момент теза - авторът е един вид господ, който сътворява свой свят. Но за да промени света на другите, тези други трябва да повярват, че е господ и да тръгнат след него. След Бойс са тръгнали мнозина, в този смисъл той е осъществил замисъла си. А ти казваш, че Флуксус искали да отрекат вечността :) Не ли заради това са искали да го изключат от каталога?
Точно за това искаха да го изключат, под мистицизъм разбираха заниманиата му с теософията на Рудолф Щайнер. Почти всичко цялата му теория е взета от там. Ако си запозната с Щайнер ще изчезнат другите тълкувания. Още милорад Павич като пише за иконописците, казва, че изображението е като каша, художника слага булгура водата и подправките а зрителя я вари и от всеки зрител зависи каква каша ще свари.Каквато каша свари такава ще яде :-)) Не обичам такива фолклорни сравнения ама Павич си пада и в случая е много прав. Знам я тази статия за Крим и снимките със здравия самолет. Там казват че бил радист а не пилот. И теоретиците се радват на лъжите му защото смятат че по този начен подсилва твореното на митология около себе си. Има обаче спомени на хора в Казахстан има и една много интересна книга на Владимир Каминер „Пътуване към Трулала” Там местните разказват къде е спал, къде паднал самолета, кой точно го е лекувал и естествено всички лъжат и преувеличават, като по този начин създават нова акция :- ) Пак за Казахстан става въпрос и за една построена фалшива чужбина…
"Мислел съм за това. Съвременното изкуство в момента се занимава с пълни глупости. А би могло например да се вземе от руската провинция някоя стара, соц. улица с всичките й надписи и табели, заедно с бабката, която продава цветя, със стария автомат за минерална вода и да се пренесе някъде на биенале. Ако аз бях художник днес, щях непременно да направя такъв проект." В.Каминер
Това пък е Иля Кабаков и „Тоталната инсталация” имах възможността още …преди години да се запозная с тия идеи. Кабаков ми харесваше много заедно с Марина Абрамович изнасяха лекции из цяла Европа, сега е по-различно.
Няма начин да не стигнем до въпроса за функцията на изкуството - то показва, обяснява или критикува? Създава или руши? Създава нови кодове или декодира? Лекува или дрогира? И т.н.
Не познавам Щайнер (в смисъл - не съм чела нищо от него, нито съм имала повод да прочета нещо за него), знам го само по име. Сигурен ли си, че е нужно да отпаднат грешните тълкувания? Метафората на Павич е добра - не всеки зрител е добър готвач, но пък римляните, казват, обичали омлет с мед и го намирали за много вкусен. Не знам дали сега някой би ял такова нещо, а тогава тази трактовка била считана за най-правилната :)
Публикуване на коментар