"Все, что только может взять любовь,
все, что только могут взять войска"
(Алик Ривин)
А преди това е:
"Будет смерть на свете! Будет гроб!
Братская могила и доска"
Ривин прави нещо като списък на резултатите от любовта (вкл. аборт, развод и т.н.), съжаление за пропусната спирка, за пропуснатите възможности (вкл. отвратително e да живееш в тила, понеже не са те взели в армията - 1941 г.), но и утешението, че все пак има смърт и ковчег, братска могила... И това е, което може да вземе от теб любовта. И войската - също: това е, което може да вземе от теб. (Алик Ривин).
Другите неща, които могат да вземат от теб все това: идеите, изкуството... списъкът никога не е пълен. Днес цял ден се питам - кое от всичките точки в списъка взе това нещо от Юкио Мишима? (предлагам да не правим пак оня списък - на артистите с недотам здрава психика: не всички обитатели на заведенията, аналогични на 4-ти километър, имат принос към историята на изкуството).
Apropos, някъде в детството ми трябваше да участваме в нещо като съботник. Даже не помня какво точно се очакваше от нас и какво точно ние не направихме. Но "нещото" беше около някаква психиатрична клиника. По-смелите момчета се покатериха на оградата, за да видят Лудите. Бяха потресени. Разказаха, че тъкмо улучили разходката. Един от въпросните Луди държал транзистор до ухото. Тъй като точно той бил най-близо до "наблюдателите", те се изкушили да установят комуникация с представител на интересуващата ги категория индивиди. Попитали: "Какво слушаш?". "О, той не работи - отговорил Лудият и посочил транзистора. - Всеки си има своите капризи". "Всеки си има своите капризи" - една от любимите ми реплики, велика е!
Та, не бързайте да насочвате отговора на въпроса ми по този път. Той е очевиден. "Не вярвам в очевидното" (също любима реплика, макар и от ТВ сериал :) ).
Обаче: защо мисля върху това цял ден? Защото сутринта реших да си припомня фамозните фотографски сесии на Мишима. И случайно налетях на видео с негово участие - сепуку! Като си знам, че така е завършил този си живот...
Нямам сили да продължавам.
6 коментара:
С вакидзаши се реже. Е той се е измъкнал от военна служба и се е направил на Асматик, като Дарт Вейдър. Докато приятелите му са мрели като мухи. После се е постарал да стане звезда, кино,режисирана фотография. две деца и жена на 33 се жени.момче и момиче. и на края като няма с какво повече да впечатлява си изработва старателно кауза. Всичко е концептуално и възвишено, клони към модернизъм и големи разкази. Когато стане думи за големи разкази за герои се сещам за Стренгларс и концерта на стадион Уембли. Кдето те пеят "Няма вече герои" и бият с камшици няколко много грозни стари стриптизиорки. Така е няма вече герои. освен Лимонов и други шемети от миналия век. Винаги съм бил романтичен и аз спадам към кастата на тъпите, малоумни герои от мдерността с ума си разбирам, че е глупаво и олд фешън ама сърцето не мога да променя. Страхотен пост отново ме вдъхнови Благодаря.
Твърде си снизходителен към мен и твърде суров към Мишима. Човекът си бил болнав, виждал ли си му детските снимки? А на тия, дето се прави на велик самурай,... вярно, режисирани са. На някакво видео фотографът разказва, че трябвало да го снима така, че да изглежда като по-впечатляващ резултат от бодибилдинга, отколкото е бил в действителност.
Представи си, хилаво момченце, което е отглеждано от истеричната си баба и не може да види дори майка си без съгласието на бабата. И, най-големият ужас за едно японско момче - понеже общува само с бабата, говори на женски език.
А каузата му - и тя е плод на недотам читава психика - защитил някого си за нещо, което не се харесало на крайно десните, те започнали да атакуват и него, полицейска охрана... и той взел, че харесал възгледите им. Прав си, че си падал по театрото - баба му била голяма фенка на но. И т.н.
По-скоро ми е жал за него, но не мисля, че да го съжалявам е адекватна реакция. Може би, в някое друго време, би бил възприеман като герой. Може би, проблемът е, че е избрал неразбираем за нашето време модел на героизъм. Лошото е, че героите ги прави публиката. А публиката, освен че е лесно манипулируема, има и лош вкус.
Тук е моментът да ти кажа нещо по отношение на думите ти "и аз спадам към кастата на тъпите, малоумни герои", обаче не знам какво, защото ме е страх, че думите ми биха прозвучали като дежурна куртоазия... Не, по-скоро ме е страх, че понеже не те познавам, ще искам да кажа нещо, а в твоите уши то ще прозвучи абсолютно различно и мога да те обидя по някакъв начин, а аз съм цар на такива изпълнения :)
И аз съм от тия, дето с ума си разбират, ама все ги избива на олд фешън :) Не че се съизмервам с теб - аз съм от породата на безполезните наблюдатели, дето ги мързи да сътворят нещо. Т.е. не съм от героите.
Да кажете, че съжалавате Мишима е лудост. Първо, за да се говори за Мишима трябва да се познава както личния му живот, така и творчеството му....цялото. Мишима възхвалява красотата на тялото и чистотата на духа. Съучениците му са се подигравали с него заради творческите му способности и физическа слабост. Учителят му заявява, че той никога няма да стане писател. Съвсем скоро, Мишима е най-известният японски писател с изключително красиво тяло. Всичко това той постига сам и в името на това, в което вярва. Мишима не се е правил на "велик самурай", той е БИЛ велик самурай, само че е живял във време, когато, подобно на днес, хората се интересуват от това как да живеят дълго вместо от смисъла на техния живот и неговата ценност. Това обаче никога няма да бъде разбрано от българите, чието хоби е да правят остроумни коментари относно политиците по форумите, да се вайкат за ужасното състояние в което се намират, за което сами са виновни и да правят от всичко шега. Но най-вече защото в източна Европа никога не е имало идеали и красота (освен в древна Гърция вероятно) - това се забелязва в грубия, грозен език, в менталитета на хората (без изключения) и много други. При такова състояние в тази страна, във всяка страна, е естествено хората да набеждават индивидите, който искат да пречистят същността на нещата и да възвърнат истинската същност на живота, за луди. Защото самото общество от хора, за каквито и индивиди да парадират че са те е лудо. Индивидъд не съществува в днешно време, съществуват KFC, Microsoft, Буковски, кръчми, училища, където децата се учат да стават побойници. Българите винаги ще говорят за това колко гнусни са политиците, без да осъзнават че политиците са абсолютно същите хора като тях, само че с по-високо образование и интелектуални способности. Заедно с тях естествено ще набеждават за побъркани и тези, които не искат да живеят в този долен свят.
Колкото до коментара на БОРИС, той очевидно е запознат единствено с страницата за Мишима в wikipedia. Каузата на Мишима не е изработена в последствие, тя съществува от както той започва да пише. На Мишима му е известно как ще умре още от дете.
Понеже напоследък нямам време за този блог, а спамът взе, че се активизира, - като получих съобщение за анонимния коментар, реших, че това е поредното предложение да ми изхвърлят боклука срещу съответната сума. Едва не го изтрих заедно с другите непоискани съобщения преди да го прочета. Човек понякога е склонен към клиширани реакции. Човек понякога е склонен към прибързани обвинения, базирани върху клиширани обяснения.
Мишима vs. McDonald's?
И в България има донкихотовци,къде няма?
Hello. And Bye.
жив и здрав!
Публикуване на коментар