Du hast

Май си изгубих единствения читател. Много съжалявам. Понеже подозирам, че съм изтърсила нещо, което го е обидило. Ако обиждаш нарочно, е едно. Но ако обидиш без да искаш, се чувстваш като пълен глупак. Всъщност, няма нужда да се крия зад "ти"-формата: чувствам се пълна глупачка. Щото съм изпуснала контрола над ситуация, нали - демек, не съм господ. Нейсе :)

Искрена ли съм? Един господ знае. Не съм толкова суетна, че да играя нещо, което не съм. За Зигмунд не знам, но Люсиън е улучил десятката - оголването на душата е грозна гледка. Пък аз не обичам грозотиите. Затова и не се занимавам с изкуство. Едно време изкуството се асоциираше с естетичното. Откакто изгуби тази си характеристика, съвсем заникъде не е. (Не бе, само провокирам).

Schwarzes Glas - това е изкуството сега.

Прозорци и огледала - ако има логика в цялата тая обстановка, художниците щяха да изорат темата. Но не би. Много са суеверни. Бог да им е на помощ! Един индиец направи инсталация в Чикаго (великолепна, каквото и да казват познавачите!), китаец - серия фотографии... Добре де, Вотие намеква за това, но само намеква. И аз обичам да притичвам по терлици край страхотиите :)

Лъжа ли? Няма пък да си кажа! Със себе си ли споделям или с евентуалния заблуден интернетаджия? Хе-хе, как пък не да си призная (няма препинателен знак, не защото е пропуснат)

Ако имах физическите сили, щях да пиша като Кафка. За себе си. Писането за другите... не, не е лъжа, ама не е същото. Ван Гог не е рисувал заради публиката. Май че

Ама какво ли значение има?

Feuer frei