Сега ще се правя на познавач. Даже повече - ще се правя и на творец ))
Каква е разликата между това:
"слънчева лазур
тих гълъб на перваза
трепнах - отлетя"
и това:
"слънчева лазур
гълъбите гугукат на перваза
открехвам леко
в миг се сепват
водовъртеж
от пърхащи крила"?
Общото е ясно - некадърността на автора, няма да говорим за това. Разликата е, че едното отговаря на формалните критери на хайку, а другото - не. Едното (да беше що годе прилично) трябва да създава асоциации, усещане за мига. Другото е нескопосно, но описание - ако поражда асоциации, те са нещо второ и трето. Аз така мисля - разликата е голяма. Може само така да ми се струва.
Може само така да ми се струва, но да се свързва Такаши Мураками с популярната култура, не е баш съвсем правомерно. Съпоставят го с Анди Уорхол. Долу-горе по същите критерии като моите стихчета (все става въпрос за кацнали на прозореца гълъби, които отлитат при появата ми). Само че отаку-културата май не е много поп, тя е субкултура. Ако Уорхол беше мултиплицирал не образа на Мерилин Монро, а на Джанис Джоплин, да - щеше да има резон да се говори, че Мураками е нещо като съвременен Уорхол. Впрочем, някой знае ли нещо за японската попкултура? Щото аниме, манга и косплеят не са. Колкото и да са популярни(хм, дали това важи за косплея?), те все пак са субкултура.
Такаши Мураками е идеолог на отаку-движението. Суперфлат формулира основните постулати - без йерархия и без перспектива в изображенията. Колкото и да изглежда странно, това е начинът по който отаку възприемат аниме. Ценното е не сюжета, не послания, дидактика, поуки и пр. Тръпката е да уловиш детайла, независимо какво място има този детайл в цялата картинка. Липсата на перспектива нарежда всички детайли в една линия и отнема правото на един или друг да изглежда по-главен от другите. Най-почитаните отаку могат да обсъждат най-голямо количество детайли, които редовите почитатели дори не са забелязали.
Да не забравя, че тези особености до голяма степен се дължат на традициите в определени жанрове на японското изобразително изкуство (корените на манга се откриват още в ХІІ в.), но също и на технологични ограничения при появата на първите аниме в годините отпреди Втората световна война. Такаши Мураками вкарва тези особености в съвременното изкуство. Да си призная, не съм много наясно, защо е толкова популярен на Запад. Само защото е необичаен? Така или иначе дори изкуствоведите наричат отаку-движението "попкултура". Може и така, разбира се. Щом им харесва. Не че и аз не тълкувам произведенията на собствено европейското съвременно изкуство по много погрешен начин ))
Има нещо в ретроспективата на Мураками, което ме озадачи. Петметровият "Овален Буда". Той си го нарича "Mr. Oval". От скромност, разбира се - нали е автопортрет...
Такаши Мураками казва: "Аз не съм скулптор. "..."[забравих името на работата] я правиха 20 човека". Добре, съгласна съм - и скулптурата може да бъде плоска в смисъла на суперфлат. Обаче Буда? Като става въпрос за господ, може ли да се говори за липса на йерархия? Дали е заради живеенето от време на време в Ню Йорк, което променя и най-японския японец? - когато Дюрер се рисува като Христос, го разбирам (във всички смисли на думата), ама Дюрер е европеец и не е будист. Или аз, европейка белким, нищо не разбирам от будизъм? Е, това ще да е. Нищо не разбирам от будизъм.
Липса на скромност
26 февруари 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
В дзен будизма овала символизира съвършенството. Има дзен художници, който през целия си живот рисуват само, кръгове. Казват че няма смисъл да се рисува нищо друго освен кръг и че той изразява идеално съвършенството. Правели са го с един замах с едно движение.Смисъла на работата на Мураками е явно в образа на поп-популярния Буда. Кръгал и лъснат превърнат в продукт Буда, част от йерархията на пазарната икономика, на едно място с макДоналтс, Кола Кола и Джони Уокър и т.н. Японците превърнаха дзен будизма в туристическа атракция. Така че работата е много добра. Всъшност Буда не е бог. И Будизма не е религия. Буда умира от преяждане свинско със зеле. Версията Дзен будизъм е много хубаво нещо до момента когато в едно със самурайския кодекс, който до голяма степен е част от Дзен, не се превръща в основна идеология на Японския фашизъм. В окултното винаги се създава едно подмолно усещане за принадлежност за различност в смисъл на свръх знание и качество. Работата на Мураками както и книгите му са успешни закачки, но на мен са ми малко по-естетични от колкото трябва. Такаши Китано много ми харесва „Затойчи”, и най-вече „Кукли” страшен филм. В корейското кино Чун Уук Пак „ОлдБой” и трилогията на отмъщението нямам думи да опиша това невероятно кино, прилича до някъде по атмосфера на Груз200. Или Ким Ки Дук повечето му филми той е много продуктивен. „Няма място за старите кучета” и братя Коен са просто смешни в сравнение с корейското и японско кипер пънк кино. От изтока има какво да се научи винаги.Невероятни попадения имаш пак. За да бъдат едни разсъждение за изкуството обективни автора не бива да заема позиция, това е първо правило в научното изкуствознание, обаче нито един изкуствовед не го спазва. Не би трябвало да се пише този, или онзи похват са ми особено противни. Това много стар текст на Свилен. Тогава воювахме срещу окултните остатъци в изкуството срещу атавизма. Имаше една вълна около Л.Живкова, респективно Св.Русев, Рьорих, Ангел Христов, Вальо Колев…. и д.р. Имаше нужда от такива изказвания срещу духовното в изкуството, времето го изискваше. За това Свилен има такава не научна позиция за „Тук и сега и хората, който трябва да се противопоставят на злото”. Ние бяхме по на 20 и застанахме срещу забраните. Променихме до някъде самите институции. Сега някой от нас са Ректори, Други са водещи на специалности и директори. Най-после ние диктуваме положението, но както сама виждаш всичко става много трудно. Освен това се оказваме под натиска на нашата си среда. С нашите камъни по-нашата глава. Малко са хората като теб, даже Анна в нейния блог се спука да се заяжда с интелектуалците и хората на изкуството не разбрах защо. Останахме да се съпротивляваме на ограниченията и злото, но като чели в един момент ни станахме класиците и е време някой пънк да ни нарита. Права си….
Дай да почна с несъгласията :)
Зен(или дзен - въпрос на транскрипция в различните ЗАПАДНИ азбуки) не е превърнат в туристическа атракция. Знаеш ли какво е и-бунка? Японците мислят света по-различно. Проблем на този свят е, че той мисли по-друго от японците. Проблемът не е на японците, а на другите. В известен смисъл си е точно така. Затова зен/дзен никога не е бил (не знам дали няма да бъде) туристическа атракция. Това, че западняците гледат на него така, си е техен проблем. Японците това не ги бърка, нищо не искат да доказват. За разлика от нас.
Какво значение има как умира Буда? Ако не друго - той не е японец. Бил е индиец, станал популярен в Китай и стигнал до Япония през Корея. Пък дзен е още по-различно нещо от баш-будизма. Той, ако не се лъжа, се е пръкнал в Тибет, т.е. има и монголски примеси.
Бушидо пък е нещо съвсем трето. Що го набъркваш?
Н-да, японският милитаризъм има общо с и-бунка, макар терминът да възниква доста след войната...
Както и да е.
Хубаво де, изговорих ги всички тия неща, защото ме е срам да питам - ти за кои книги на Такаши Мураками говориш? Аз знам само за една автобиография :(
Има един поп-писател - Харуки Мураками. Той е музикант по образование, доколкото знам. Има и един Рю Мураками, който (допускам) би ти допаднал, ако не с книгите си, то с начина си на живот, който си е ... щях да кажа "пърформанс", ама не е. По-скоро прилича на живота на Ботев, ако е допустимо подобно сравняване. Имам на харда няколко негови работи, но все не се решавам да ги прочета. Защо ли? Защото ги определят като "порно за интелектуалци". Не си падам по порното, но не ги чета заради друго - защото хич, ама хич не се самоопределям като нещо, което може да се приеме за синоним на "интелектуалец" (видя ли, как хитро се измъкнах от женския род на думата, който за някои си е чиста ирония, за мен не е, но това е друга история).
При това не е честно да ми четеш мислите! ( :) )
Днес се питах: "Защо, аджеба, съм фен на Рамщайн (с нетърпение чакам новия им албум, дали пък няма да ме разочароват?) и Мерилин Менсън, но не съм фен на тези, които правят същото (или дори по-малко по отношение на насилието и пр.) в изобразителното изкуство. Виж какъв отговор си дадох (засега): музиката ме мобилизира, прави ме борбена, ама ми дава свободата сама да си избера "врага". Изобразителното изкуство показва, демек - то ти сочи срещу кого да се бориш. Пък аз съм опърничава, току-така не можеш да ме убедиш в нещо, даже това нещо да е в мой интерес и аз да съм сигурна, че наистина е за мое добро. Сложно нещо е човешката природа :)
Колкото до Светлин Русев, той има една картина, която го "оправдава". Донякъде. Онзи автопортрет, на който е гол и обгърнат от червено знаме. Това е "автопортрет" на цяло поколение.
Снощи, докато писах коментарите, май съм била заспала по-дълбоко, отколкото си мислех. Определението "порно" наистина си е за Рю Мураками, ама животът a la Ботев е на Юкио Мисима, разбира се. Рю Мураками си е жив, господ здраве да му дава!
Да Мишима е много як. Особено масовото самоубииства с цялата му група. Той пише едни коментари към Бушидо които стават, част от кодекса. Всъшност Мишима е доста побъркан националист със склонност към самоубииство, както накрая и прави, обаче пише хубаво. Аз имах в предвит Такеши Китано-режисьор и филма му "Кукли" а от Муракамитата Харуки с "Кафка на плажа", "Механична птица", "Спутник любов моя", "Норвежка гора". Зен- сигурно си права японците така го произнасят, вярно е. Това течение се заражда в Индия, заедно с официалния будизъм. Има две направления в Будизма. Махаяна и Хинаяна. Голяма и малко колесница. Масов Будизъм и за избрани, езотерични специални форми.В Индия Зен се казва Маха мудра - Великият символ. Тайно учение за много посветени. В Тибет го внася Марпа - преводача, който го предава на Джетсунг Миларепа- всъшност Тибетския вариант на Миларепа е най-пречистен и ясен, точно този вариант в Ктай става Дао - Пътя. В Китай Лао Дз пише библията на Дао- Дао де дзин. Тази книга е най-доброто описание на Великия символ, Зен и Дао, начина на изписване на Зен като Дзен е дошъл от Крум Ацев той е китаист, но се занимава и с хайку, мисля че така е искал да потчертае връзката между двете учения. С японци съм контактувал ужасно много. там където работя с мен работят винаги по-няколко японки. В началото, когато дойдат при нас се държат като машини, точни са, наплашени, кланят се непрекаснато. За около година обаче, като разберат, че никой няма да им отсече главата ако се поразпуснат, започват да се скатават да пият яко, и да налитат на мъжете наоколо. тоест започват да се държат нормално. На втората година обекновенно се налага да се обаждаме в агенцията им да ги сменят защото започват въобще да не вършат работа, тотално го удрят на живот, все компютрите им са развалени или се правят че неразбират какво им казваш. Едната от японките се казваше Икуко Табата и се лепна за един женен мъж, много дебел и едър, те си падат по мъже тип сумисти, много ги респектира. Едвам успяхме да го отървем от нея, така че не съм много сигурен дали не са от този свят. Учех кендо при японец Саима - сан и той през цялото време мрънкаше,че това е старо изкуство и вече никой не се интересувал истински от него освен туристически. Икуко беше майстор калиграф, няколко пъти я напих нарочно за да ми нарисува, идеограми. Пазя ги не са лоши, е и аз много се разприказвах...
Добре ми дойде твоето "разприказване" - сутринта, за събуждане, като се сетих, че снощи съм се пообъркала (меко казано :) ), взех че попаднах на видео със сепуко и си представих, че истинското може да е изглеждало по подобен начин... и възникна въпросът "защо"? И има ли смисъл ние, зрителите, да си го задаваме. Ама ако няма смисъл да го задаваме, има ли смисъл да се прави? И разни такива "ведри" мисли...
Та ти малко от малко ме вкара в пътя :)
Публикуване на коментар