"Тук и сега"

Някои теми са ми противопоказани ))
Ако имах повечко време, нямаше да прибързвам и да бълвам недозрели мисли, но все някак трябва да фиксирам недоразуменията, щъкащи из главата ми. Най-малкото - за да се освободя от тях и да се върна към фамозното обитаване на някакво си "тук и сега". Като какво ще да означава това словосъчетание "тук и сега"? "Пардон, не знаю", казва Алик Ривин. Кой е Алик Ривин? По-нататък ще стане дума.
Най тук_и_сега_жанрът е интервюто. Не са мои думи, подхвърли ги Денис, а Кузмински не възрази... по време на интервю: трудно е да се каже, кой е авторът.
"Денис (Д.): Но възниква още един въпрос: Apropos, @Академия и нео-нео-класицистите@, излиза, че и покойният съратник на Курьохин - Тимур Новиков и неговото Движение, не ви лежат на сърцето? Освен това, нима опитите на Олег Кулик - който, както ни е известно, едва ли не ВСИЧКИ акции на "Бренер" - кучетата и пр., вече беше осъществил много преди... не са ви приятни? Не ви ли се струва, че и от двата персонажа (Бренер и Могутин) полъхва на нещо задушаващо ПОШЛО - толкова лош вкус, насочен към определена цел - стабилен, с придихание на отявлен "непотърсен провинциализъм" - толкова фрустриран, колкото и пресилен? Кое може да е по-безпомощно от това да се наакаш пред ван-гог или пламенно да се чукаш пред статуята на маяковски(sic!)? МНОГО по-трудно е САМИЯТ ТИ да станеш ван-гог или бронзов монумент... Това е невъзможно - понеже на бренер никой няма да му прави паметник, нали така? Както и това, че рисуването върху картина на Малевич - също е във висша степен ОТЧАЯН и БЕЗПОМОЩЕН жест на отявлен ахмак и тъпак: много по-сложно е да се ПРОЧЕТЕ какво е написал Казимир, да разбереш, осмислиш, да му станеш РАВЕН. С цапаници няма да се изравниш с него, нали? Тоест - това е всичко - и могутин с бездарното си стихоплетство, и бренер с желанието си "да се разпише" така, че НИКОЙ да не може да го повтори - щото съм ААААЗ - като намаза с боя САМИЯ Малевич - във всичко това прозира апокрифния Маяковски и Бунин:
"Маяковски, на едновремешен банкет, през цялото време сновал - набивал от чиниите и при Бунин с две ръце в чинията - му додява. И с пълна уста говори на Иван Алексеевич - Вие... ммммм, наистина ли, мммм, толкова много ме мразите, мммм?
при което Бунин трепнал като да го е втресло и отговорил:
Твърде много чест за вас, байно, щеше да е да ви мразя".
Колко точно. Могутин и Бренер - това са същите изтървани бързаци, неканени гости, за които никой пет пари не дава, прибързани, пресилено нагли, до смърт фрустрирани с НЕИЗЖИВЯНОТО си плебейство и евристичната си несъстоятелност.
Въпреки че екзистенциално стоя по-близо до Маяковски, отколкото до мухлясалия Бунин, но в ТОЗИ случай - Бунин е ПО-МАЛКО пошъл.
А Бренер и Могутин ВИНАГИ са пошли и мърши... Не Ви ли смущава тази лайнарска пошлост в изкуството?
Кузмински (К.): Ама Тимур ли е "академия" (и тимуровците му)? Това е детскоградинска пародия на "Академия"! Тази академия я обичам. (Макар да не надскочиха детската градина).
Имах предвид "ахматовите сирачета", "ахматулчетата" (по Анри Волохонски) и "ахматовите вдовци" (по Бахчанян и - по старост).
<...>
Но по никой начин не и Курьохин (с теорията му за "Ленин е гъба", с невероятните му хулиганства - да повиеш сладкия тенор Едуард Хил във фолио - и да го накараш да пее тенорово... Десетки гениални безумства...).
Вие, Денис, не вдянахте - тъй като "академията" на Тимур подмени(игрово) самото понятие...
И пошлостта не ме притеснява. На мен ми се повдига от нея.
Точно Бунин (и Набоков), според мен, е гнусен простак и злобен интригант, не струва и пръднята на Владим Владимич.
Маяковски е най-големият лирик на ХХ век (и според мен, и според Могутин-Бренер!), а всички тия старопръдли "квасици" (от А до Б - от ахматова до бунин) са едната прогизнала мухъл и боклук.
<...>
И Хлебников влачеше сельодка по покривката (по Аненков), но той беше - ВЕЛИМИР. А Бунин ядеше с лъжичка и гнусливо се мръщеше.
<...>
Изпитвам КЛАСОВА ненавист към класицизма. (Освен да го насереш, както правят тимуровците и "митките" - по-точно, правеха: сега всички те са долнопробна стока за продан, пазарна икономика...)
Д.: Публична не деификация, а заелдъз[не знам какво означава тази дума, подозирам, че нищо и, следователно, е синоним на "безсмислено"]-дефекация срещу класово враждебния елемент... Или "безпътен секс"... Бренеровите действия намират ли отклик в душата Ви?
К.: Така е, защото - и да се наакаш в чест на Ван Гог, и "половата активност" със собствената си жена, и "мухата в паяжина" на Бренер - това също така са и МОИ красиви хепънинги...
<...>
Че Бренер само го ПОЧИСТИ като изографиса своя кумир, Малевич <...> от МИРИЗМАТА НА ПАРИ...
(Вторият му кумир, Филонов - засега не мирише: НЯМА ГО НА ПАЗАРА, ако се изключи половината дузина крадени).
<...>
Миризмата е една: Рембранд на стари години, склерозирал (както ми разказваше Шемякин) - рисувал с лайна: цветът на златото...
Д.: Естетиката на Рембранд и на Бренерите все пак крайно си дисонират... Както може да се забележи.
К.: Но именно ЕСТЕТИЧЕСКИ са ми близки скандалистите Бренер, Могутин, Осмоловски..."
[Този пост ще излезе непоносимо дълъг, но възнамерявам да приключа започнатото (не да изчерпя темата).]
За Бренер вече съм споменавала. На снимката (на която прасето Казимир не се вижда) в дъното се кипри кавъра на една от супрематичните картини на Малевич - белият кръст върху бяло. Точно това е платното, което вкара Бренер в холандски затвор. Работата е изложена в амстердамски музей.

Бренер я "дорисува" със зелен спрей:

Спасяване чрез унищожаване. Подобно на майка-шизофреничка, която спасява децата си от жестоката действителност като ги убива. Впрочем, не съм сигурна, че всички шизофреници разсъждават така парадоксално. Тази дума - "шизофрения" ще я спомена още веднъж днес.
Константин Кузмински е забележителна фигура. Въпреки обширното си разграничаване от съжденията на Кузмински и от начина му на изразяване, Денис очевидно изпитва респект, нарича събеседника си "стожер на руския авангард".
Това на заден план не е Денис :)
Константин Кузмински в средата на 80-те извършва нещо титанично - издава два тома с руска ъндърграунд поезия. Сам събира произведения и спомени, пише бележки. "Край синята лагуна" излиза в САЩ.
В сборника са включени запазилите се стихове на Алик Ривин (с него започнах, нали). Александър (Алик) Ривин бил блестящ познавач на френската поезия. Сигурно щеше да стане голям преводач, ако не беше попаднал в психиатрична клиника с диагноза "Шизофрения". Препитавал се с дребни преводачески поръчки и ловене на бездомни котки. Посещавал хора на изкуството, които ценяли таланта му, сядал на пода и започвал да пее еврейски псалми. Щом го помолели да спре, той си изпросвал рубла и тогава публиката можела да се наслади на рецитал от собствената му поезия. Не рецитирал, а напявал стиховете (затова ритъмът, пък и отделни фрази силно напомнят популярни в Русия шлагери от онова време - 30-те години на ХХ в.). Пърформанс? Предполага се, че е загинал в първите месеци на войната.

Ти си прав
и аз съм прав,
има всеки своя смисъл
и нрав.

Твоят смисъл - акуратност,
моят смисъл е превратност,
неизбежна е.
Ура!

Тук пък съм записала нещо, което не се наемам да превеждам. Записът е лош технически и не само - дано акцентът ми не дразни.

Хайде, стига вече, че сама си омръзнах