До трансцеденталното и обратно: Пътешествие с прасе

Чуйте това (втората част):

[NB! в моя FireFox този плейер все отива най-отзад, щом свърши зареждането на всичко от поста]
Да ви прилича на бретонско? Или на келтско? Защо не? Вероятно има нещо общо, щом Жан-Пиер льо Корну, известен с пристрастията си към бретонско-келтското музикално наследство, се е включил в проекта на Les Pires. Албумът им "По следите" ("En Piste") съдържа типични(според западните представи) източноевропейски ритми:
Нещо руско, например:
Точно това, руското, ми позволи да публикувам препратките към музикалните файлове - останах с впечатлението, че те са "пуснати" в Мрежата със съгласието на продуцента на Les Pires (казват, групата се разпаднала и всеки си поел по своя път).
"Совите нежни" е нещо като химн на проекта "Веретиево". На официалния сайт на движението има отделна страница, озвучена с (легален)кавър. Има и линк към блог-обществото на интересуващите се от въпроса каква е тайната на песента. Върха!
И какво? Минаев има ли нещо общо? Или Оксана Робски? Няма. Нашенските книгоиздатели с чиста съвест могат да се оттеглят от темата. "Техните" автори нямат нищо общо. Техните "автори" са бизнесмени, врели и кипели. "Веретиево" за тях е детска градина. В най-добрия случай, пионерски лагер. И то си е точно така. "Пионерски лагер за възрастни".
Веретиево е "безкраен смях (с цяло гърло), стигащ до истерика, до спазми в корема". Веретиево е: "арт-хепънинги и изложби, купони и семинари, почивка и ролеви игри, това е животът в най-ярката си творческа проява.<...> Това е малко фантастично селище от бъдещето, където се случват арт-игрите на новото време, в които участват известни художници, дизайнери, писатели, издатели, политици, министри, бизнесмени, приказни хубавици и прекрасни музиканти". Веретиево е малка свобода, която още не си е отишла разсъблечена.
Не знам защо съвременното изкуство проявява такова внимание към натурата. Деймиън Хърст препарира акула, а после - цял чифлик. Кулик се прочу с актовите си снимки с животни. Дали като отзвук или просто заради карнавала, на последния семинар-хепънинг във Веретиево един от организаторите - Борис Бергер, се появява "целият в бяло" с малко прасенце на каишка. Прасенцето е представено като Казимир(Малевич). По-късно се оказва, че Казимир е момиченце, но това не се отразява на представянето на новите Бергерови платна - черен квадрат, червен квадрат и бял кръст:
Препратката към знаковите творби на Малевич е очевадна.
Значи ли това, че съвременното изкуство се е затворило в самото себе си? Че само преповтаря стари работи, че бълва преработки и кавъри? Че се заключава единствено в новия начин на опаковане/поднасяне на стари идеи?
Ако това е вярно, защо е така? Дали отговорът не се крие в акцията на Максим Илюхин отпреди осемнадесет(!) години? "Полуфабрикат" - художникът се съблича и ляга в гигантска тарелка, а съратниците му го опаковат във фолио. Като пилетата в супермаркет...
Всичко си има цена. И място на щанда.