"Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му". (1 Йоан. 5:3). Не е грях да не знаеш, но точно към това изречение от Библията препраща заглавието на последната култова творба на Деймиън Хърст:
Защото "Бог ни е дарувал живот вечен" (1 Йоан. 5:11). А вечността е нещо красиво, чисто и много-много скъпо. И не е перверзия, когато Хърст казва, че би искал и неговият череп да има съдбата на този, който стана прототип на знаменитата му скулптура. Кой художник не иска вечност, не жажда безмъртие? Но нали това би го приравнило с Господа? Нали това е гордост превелика, а гордостта е смъртен грях? Поради това ли рабът Божий Деймиън се срами да си го признае и прибягва до метафори и алегории? Щом се боиш да си признаеш, не се чуди, че ставаш за посмешище - тук:
... и още повече тук:
... подходящо озвучено тъкмо от 50cents... В платината и диамантите ли е вечността? Възможно. Дали ни харесва или не, но е напълно възможно. Дребна вечност, но все някаква... Не е толкова грешен Деймиън - гордостта му не е толкова велика като на Дюрер, например:
Просто да му е! "Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света" (1 Йоан. 5:4). И раб Божий Деймиън, и аз - рабиня Божая...
"Любовта към Бога"
23 декември 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Деймиън Хърст, до колкото си спомням Сачи го наложи и то по съвсем финансов начин, изкупи цялото му творчества, обяви го за безсмъртен и като монополист върху работите му вдигна страхотно цените. Не случайно Кънингам а и други изкуствоведи са на мнение,че няма изкуство,съществуват само биографиите на творците. Иначе строго погледнато в Хърст няма никаква иновация, няма нов тип иконография това си е Анди Уорхол и култа към поп- образите. Дали са направени от диаманти и по този начин култа към тях подчертан или мултиплицирани чрез сериграфия идеята е една и съща. Предпочитам Банкши. Весела коледа радвам се на твоя блог! Нека желанията ти се сбъднат!
Благодаря за пожеланията! Да ти се връща!
Да, Сачи. И братята Чапмън, които направо си казват, че за тях връзката между изкуството и капитала е неразривна. И в някаква степен, това е поводът за този пост пък и за следващия :)
Хърст ми е симпатичен с това, че търси отговори на вечните въпроси. Вярно, търси ги по твърде ефектен начин и, възможно, без новаторство. Но все пак при него въпросите са повече от отговорите. За разлика от Banksy, който дава страхотни отговори, но отговорите сами по себе са доста скучно нещо :) Макар и в неговите отговори да има въпроси - например, заиграването с Хопър...много любопитна работа (http://www.banksy.co.uk/indoors/01_3.html), много.
Публикуване на коментар