"Разбира се, всяка добродетел в името на Христа въздава благодат на Светия Дух, но най-много въздава молитвата, защото тя, един вид, е винаги в ръцете ни като средство да добием благодатта на Духа. Иска ви се, например, да отидете на църква, но или няма църква наблизо, или службата е свършила; иска ви се да дадете милостиня на просяк, но просяка го няма или нямате какво да му дадете; иска ви се да запазите девствеността си, но поради устройството на личността ви или поради усилията на враждебни козни, на които вие, поради немощ човешка, не можете да устоите, нямате сили да изпълните; иска ви се да направите нещо друго добродетелно в името Христово, но също нямате сили или не ви се пада сгоден случай. А това не се отнася до молитвата по никой начин: за нея всеки и винаги има възможност - и богатия, и бедния, и знатния, и простосмъртния, и силния, и слабия, и здравия, и болния, и праведния, и грешника. Велика е силата на молитвата, и тя носи най-много от Духа Божи и всекиму е най-удобно да я стори. Чрез молитвата ние сме удостоени да беседваме с Всеблагия и Животворящ Бог и Спасител, но и тогава трябва да се молим само докато Бог Свети Дух не снизойде до нас в известните му мерки на небесната Си благодат. И когато благоволи да ни посети, то ние трябва да престанем да се молим. Защо тогава да му се молим: "ела и се всели в нас и ни очисти от всичко скверно, и спаси, Блаженни, душите ни", щом Той вече е дошъл при нас, за да ни спаси - нас, уповаващите на Него и призоваващи Името Му свято во истината, тоест за да Го срещнем смирено и с любов, Него - Утешителя, в храма на душите си, поревнали и зажъднели пришествието Му".
Така проповядвал Св. Серафим Саровски (1754-1833).
През 1912 г. Митрофан Лодиженски - философ и мистик (с трудове за йогизма, освен другите) написва статия, съпоставяща Св. Серафим със Св. Франциск от Асизи. В нея познавачът на религиите твърди, че православният Св. Серафим стои по-високо от католическия Св. Франциск, защото последният не се самобичува заради първородния грях, а се стреми да подражава на Исус като помага на хората. През същата 1912 г. в Париж е открит препис от молитвата на Св. Франциск за мир:
Seigneur, faites de moi un instrument de votre paix.
Là où il y a de la haine, que je mette l'amour.
Là où il y a l'offense, que je mette le pardon.
Là où il y a la discorde, que je mette l'union.
Là où il y a l'erreur, que je mette la vérité.
Là où il y a le doute, que je mette la foi.
Là où il y a le désespoir, que je mette l'espérance.
Là où il y a les ténèbres, que je mette votre lumière.
Là où il y a la tristesse, que je mette la joie.
Ô Maître, que je ne cherche pas tant à être consolé qu'à consoler, à être compris qu'à comprendre, à être aimé qu'à aimer, car c'est en donnant qu'on reçoit, c'est en s'oubliant qu'on trouve, c'est en pardonnant qu'on est pardonné, c'est en mourant qu'on ressuscite à l'éternelle vie.
В превод:
Господи!
Направи ме оръдие на Твоя мир,
за да давам любов там, където ме ненавиждат,
за да прощавам там, където ме обиждат,
за да съединявам там, където се карат,
за да нося радост там, където царува печал,
за да запалвам светлина там, където настъпва мрак.
Господи!
Не ме утешавай, а направи така, че аз да утешавам.
Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам.
Не прави така, че да ме обичат, но направи така, че аз да обичам.
Защото който даде, той получава. Който забравя себе си, той намира. Който прощава, той бива простен. Който умира в себе си, той се събужда за Живот. И ако ние в твое име, Господи, умираме, то влизаме във Вечния живот.
Амин!
Преводът не е точен, знам. Но не е там работата. Важен е смисълът, не буквалността. "Който забравя себе си, той намира". Намира смисъла? Ако рисуваш икони, духовен ли си? Ако живееш сега и купуваш подаръци за Коледа, значи ли, че си бездуховен и консуматор? Всичко сътворено, е ли с божая искра? И всичко сътворено, изкуство ли е? Изкуство - защото искаш нещо да кажеш, защото творенето ти носи радост, защото творенето ти дава хляб? И давайки ти хляб, търсиш как да му предадеш смисъл... след като вече си го направил, за да те храни.
"Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам".
Така проповядвал Св. Серафим Саровски (1754-1833).
През 1912 г. Митрофан Лодиженски - философ и мистик (с трудове за йогизма, освен другите) написва статия, съпоставяща Св. Серафим със Св. Франциск от Асизи. В нея познавачът на религиите твърди, че православният Св. Серафим стои по-високо от католическия Св. Франциск, защото последният не се самобичува заради първородния грях, а се стреми да подражава на Исус като помага на хората. През същата 1912 г. в Париж е открит препис от молитвата на Св. Франциск за мир:
Seigneur, faites de moi un instrument de votre paix.
Là où il y a de la haine, que je mette l'amour.
Là où il y a l'offense, que je mette le pardon.
Là où il y a la discorde, que je mette l'union.
Là où il y a l'erreur, que je mette la vérité.
Là où il y a le doute, que je mette la foi.
Là où il y a le désespoir, que je mette l'espérance.
Là où il y a les ténèbres, que je mette votre lumière.
Là où il y a la tristesse, que je mette la joie.
Ô Maître, que je ne cherche pas tant à être consolé qu'à consoler, à être compris qu'à comprendre, à être aimé qu'à aimer, car c'est en donnant qu'on reçoit, c'est en s'oubliant qu'on trouve, c'est en pardonnant qu'on est pardonné, c'est en mourant qu'on ressuscite à l'éternelle vie.
В превод:
Господи!
Направи ме оръдие на Твоя мир,
за да давам любов там, където ме ненавиждат,
за да прощавам там, където ме обиждат,
за да съединявам там, където се карат,
за да нося радост там, където царува печал,
за да запалвам светлина там, където настъпва мрак.
Господи!
Не ме утешавай, а направи така, че аз да утешавам.
Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам.
Не прави така, че да ме обичат, но направи така, че аз да обичам.
Защото който даде, той получава. Който забравя себе си, той намира. Който прощава, той бива простен. Който умира в себе си, той се събужда за Живот. И ако ние в твое име, Господи, умираме, то влизаме във Вечния живот.
Амин!
Преводът не е точен, знам. Но не е там работата. Важен е смисълът, не буквалността. "Който забравя себе си, той намира". Намира смисъла? Ако рисуваш икони, духовен ли си? Ако живееш сега и купуваш подаръци за Коледа, значи ли, че си бездуховен и консуматор? Всичко сътворено, е ли с божая искра? И всичко сътворено, изкуство ли е? Изкуство - защото искаш нещо да кажеш, защото творенето ти носи радост, защото творенето ти дава хляб? И давайки ти хляб, търсиш как да му предадеш смисъл... след като вече си го направил, за да те храни.
"Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам".
Powered by ScribeFire.
2 коментара:
Проф.Св.Стефанов, говори за охранителни обръчи с който българското изкуство е било оградено. Последния обръч, според него е и капан и това е духовността в религиозен смисъл. Доколкото разбирам той иска да каже, че има други институции, които се занимават с духовност и изкуството не бива да се отклонява по такива пътища. Като тука споменава действията на Св.Русев завоалираните му твърдения за общуване с Людмила Живкова, Баба Ванга и по-късните забежки от деветдесетте на един куп български художници по опити да изразяват „духовното”,чрез съмнителни алегории в материал - използване на пясък корени, слама, восък, косми, пигменти. Тенденция която и до днес съществува в работите на Б.Колев,М.Павлов, Памукчиев и т.н. Това е един вид ограждане и отстраняване от мисълта за социалното, за политическото, за критическото мислене. Обръщайки се към абстрактното и духовно съдържание и образ художника не критикува репресивната система. Абстракцията не изразява нищо следователно не критикува, Духовното е обърнато навътре към себепознание "Който забравя себе си, той намира" и това е намиране на отвъдни принцип и смисъл. Западното изкуство не е охранявано по този начин, но както сама казваш е детерминирано и зависимо от капиталите на определени монополисти в диктата на ценностите в съвременното изкуство. Именно за това за мене ценно до най- голяма степен е движението Флуксус. Където творците отказват да принизят произведенията си до пазарни продукти и създават нематериални, времеви произведения (акцйи, пърформанси, конкретна музика). Банкши е интересен именно с анонимността си и с нетрайността на повечето му работи, акцията му с Парис Хилтан например. Според мен той е продължител на идеите на дада и Флуксус , за така нужния умен организиран хаос. На въпроса каква музика харесвате Джони Ротам казва „музиката не ме интересува, аз искам хаос” Създаването на хаос е удар по самата същност на системата креативно рушене. Не съществува изкуство има само биографии на творците. Като цяло написаното от тебе е много интригуващо и првокативно, може да излезе хубава книга……:-))
Това за "духовното" чрез всякаквите алегории си е точно така. Но аз не виждам съществена разлика между такова "духовно", бягащо от социалната критика, и онова, което възприема изкуството само като инструмент за социална критика. В крайна сметка изкуството е на ръба, на границата с трансцеденталното (но трасцедента в Платоновото разбиране - като място, където е "складирана" паметта на всички живяли) и в този смисъл - изкуството е илюзия за вечност. Ако то се откаже от тази си роля, то атакува не нещо друго, а себе си. Нетрайните форми трябва да бъдат фотографирани, записани по някакъв начин. И тези снимки, зиписи трябва задължително да имат собствени естетически достойнства. В противен случай не въздействат. Някакви руски художници направили торта "Ленин в ковчега" и я изяли. Прекрасно, но това е жълта хроника, информация от колонката на Парис Хилтън, щом не съм видяла поне фотографиите, показвани в момента на изложба в Москва. Или покривката, съшита от парчета шунка (забравих името на авторката)... Солта е в увековечаване на ефимерното, в преобръщане на пластовете (Дюшан, например), не в унищожението. Креативото рушене е креативно, защото не е рушене. Макар понякога да имитира рушене. Но за да хване нещо (било то добро или лошо) за ушите и да го дръпне на сцената така, че всички да го видят, то трябва да е достатъчно трайно, а ла Кристо, например (прилежно документира "опаковките" си). А дали носи печалба, това е въпрос трети и четвърти. Графити-художниците изобщо не творят нетрайни неща. Сегашните технологии прекрасно позволяват запазването на творбите, "отделянето" им от средата на създаване, експониране в музеи и дори продаване на търгове. Проблемът е, че се губи голяма част от средата на съществуване, това изкривява възприемането - при графитите това изкривяване е по-значително, отколкото при другите произведения на изобразителното изкуство.
Така си мисля - изкуството забрави, за красотата. Тия дни някъде мярнах изречение, което се съгласява с мен )). Беше в смисъл: изкуството остави красотата за дизайна. Може би художниците се разочароваха от предметите - крехки и нетрайни, оставиха ги на дизайнерите, и се насочиха към процеса с надеждата да го "обуздаят"? (Това, последното, ми хрумна сега - моля за извинение, ако съм открила топлата вода). Дали са успели да го увековечат?
-------------
Благодаря за оценката "интригуващо и провокативно"! Нямам претенции да съм познавач. Тук просто си записвам въпросите, които ми хрумват, за да огледам разсъжденията си отстрани и да видя дали има нещо в тях или са за боклука ))
Публикуване на коментар