От Халил бей до Лакан

или Историята на една картина
За Жак Лакан, мисля, няма нужда да разказвам дълго, защото статии за него има по всички енциклопедии. Няма нужда да разисквам надълго-нашироко и проблема за влиянието на личния живот върху развитието на историята. Ако за широката публика има нещо интересно в науката история, то е точно този аспект на нещата: кой, как, кога и с кого. В изобразителното изкуство пък клюкарското любопитство си е направо задължително за разбирането на една или друга творба. Особено що се отнася до съвременното изкуство.
Та. Жак Лакан се движи в кръга на титаните на сюрреализма - художници и поети: Салвадор Дали и Пабло Пикасо, Жорж Батай и Андре Бретон. По време на Втората световна война в Южна Франция между него и Силви Батай (по баща: Макле) се заражда романтична връзка, узаконена през 1953 г. след развода с първата му съпруга. Рос Макле - сестра на Силви, пък е омъжена за Андре Масон - знакова фигура за френския сюрреализъм. След първата световна война Масон се увлича по кубизма и е високо ценен от Пикасо, но после сюрреализмът го примамва като идеология и естетика. Името му се свързва с имената на Жорж Брак, Гертруд Стайн, Хемингуей, Пол Елюар. Да подхвърля, че Елена Дяконова-Елюар след раздялата си с поета се преобразява в Гала - музата на Дали.
Тези флуктуации на романтичните връзки в една творческа компания не са изобретение на модерното време. Музата на Гюстав Курбе, както се знае, била сгодена за неговия ученик - американския художник Джеймс Уистлър. Джоан Хифернан е търсен модел, Уистлър често влизал в конфликти, подозирайки любимата си в изневяра. Предполага се, че юмручната схватка между него и Алфонс Легро е инспирирана от спор за огнената ирландка. През 1865 г. Уистлър представя Джо на Гюстав Курбе и веднага се раждат няколко портрета, възпяващи разкошните коси на момичето. Но през следващата - 1866 г. две платна (възможно) стават повод американецът окончателно да скъса с Хифернан. Това са картините, поръчани(?) от бъдещия турски посланик в Париж Халил паша (aka Халил бей) и предназначени за личната му колекция с подчертано еротична тематика. Става въпрос за "Спящите" и особено за "Произхода на света".
Кой обаче е Халил бей? Баща му е роден в Кавала (дн. Гърция), първи братовчед на Ибрахим паша - хедив(вицекрал) на Египет. Малко отклонение: Ибрахим паша е осиновен от Мохамад Али паша - албанец, също роден в Кавала, назначен от турския султан за валия на Кайро, но с времето получил увереност в силите си, опълчил се срещу централната власт и успял да си извоюва статус на хедив, както и известна автономия за Египет. Ибрахим паша известно време съуправлява заедно с Мохамад Али, но умира преди баща си. Така или иначе, в последствие синовете и внуците на Ибрахим дълго време управляват Египет. Впрочем, втората жена на Халил бей е внучка на Ибрахим паша.
Халил паша, очевидно, бил с доста разкрепостени възгледи по отношение на табутата в изкуството, но това през ХІХ в. не било пречка за успешна дипломатическа кариера. Османската империя му възлага да представлява интересите й в Атина, Санкт Петербург, Виена, Париж. Има и българска връзка - последователно е министър на външните работи и на правосъдието (вкл. вероизповеданията) през 70-те години на ХІХ в., когато се решава въпросът за църковната независимост на българските епархии.
Знаменитата колекция на Халил бей включва несъмнени шедьоври - освен творбите на Курбе, към тях се причислява и "Турска баня" на Доминик Енгър. Историята на самата колекция е не по-малко интересна. Разпространяват се всякакви пикантни слухове относно причините за възникването на колекцията, както и причините за продажбата й. Говори се, че се разорил на комар и бил принуден да продаде сбирката си през 1868 г. Умира през 1879 г. През 1889 г. Едмон Гонкур вижда някои от картините, забутани сред други предмети в антикварен магазин в Париж. Открива "Произхода на света" зад дървено пано, украсено с рисунка на замък.
В годините преди Втората световна война творбите на Курбе и Енгър от сбирката на Халил бей са притежавани от унгарския банкер Ференц Хатвани. "Легналата гола жена" била изложена в салона на къщата му в Будапеща, а "Произходът на света" - в банята. След началото на войната платната били скрити в банкови сейфове, а семейството на Хатвани успяло да избегне участта на еврейските си сънародници. Предполага се, че през 1945 г. картините са намерени от руски войници, а също така, че част от тях били "откупени" от самия Хатвани още по онова време (например, "Произходът на света"). За "Голата жена" се разказва, че била подарена на словашки лекар в знак на благодарност за спасяването на ранени руски войници. Ференц Хатвани умира през 1958 г. и изкуствоведите се заемат да издирват колекцията му. През 2005 г. наследниците на доктора се договарят с наследниците на банкера и връщат "Голата" срещу възнаграждение от около милион долара.
През 1955 г. Жак Лакан купува "Произхода на света" от неизвестно лице. На картината е отредено място в семейната спалнята във вилата на философа. Но дори там тя е скрита - само че не с дървено пано, а с достойното за себе си произведение на Андре Масон, носещо същото име "Произходът на света". Била изработена специална двойна рамка, която се разтваряла и тогава пред погледа на зрителя застава оригиналът на Курбе, а в затворено състояние се вижда рисунката на Масон - пейзаж, възпроизвеждащ контурите на сътвореното от Курбе:

Гюстав Курбе предизвиквал скандали не само приживе. Той продължава да ги предизвиква и днес. При това - финансови скандали. Цените на произведенията му се движат в твърде широки граници - от около 20 хил. евро (за пейзажите) до над 2 млн. евро. В редица случаи инвестирането в картини на Курбе се оказва повече от рисково. Така например, през 1998 г. Сотби продава на търг в Ню Йорк един от портретите на Джо за $2.7 млн. Три години по-късно новият собственик решава да я предложи на същата аукционна къща за продан и губи $1 млн.

Blogged with Flock