Имало едно време един селянин. Живял си той мирно и тихо с жена си-красавица, двамата сина и стадото крави... Впрочем, кравите се появяват по-късно. Но точно като в приказките героят получава последно предупреждение, антагонист заплашва семейството и имуществото му, и Дан Еванс тръгва да търси вълшебното средство, за да надвие бедата - пари да се откупи от лошия кредитор. А парите ще дойдат като награда за издържаното изпитание: да отведе бандита Бен Уейд до гарата и да го качи на влака за Юма, потеглящ в 3,10 след пладне. При това, героят трябва да даде на сина си това, което му липсва - вярата в способностите на бащата да се справи с живота.
Всичко това го има в "3,10 за Юма". Защото уестърнът сега играе ролята на приказките отпреди няколко века - задава координатната система на доброто и злото, очертава някакъв модел на света, на социалните взаимоотношения, без претенции за достоверност на сюжета.
От гледна точка на кинокритиката, важни са други аспекти: в какво е успял режисьорът и в какво - не, справили ли са се актьорите с ролите си, как филмът се възприема от зрителите. Да, Джеймс Манголд, като цяло, е направил много добро кино. Макар "3,10 за Юма" да е римейк на популярния преди 50 години филм на Делмър Дейвис, оригиналът не е в тежест на съвременния вариант. Режисьорът е подходил с такъв хъс към работата си, че все едно в детството си не е бил обсебен от играта на Глен Форд и Ван Хефлин, все едно до вчера не е чувал за разказа на Елмър Леонард, залегнал в основата на сценария. Някои наблюдатели упрекват Манголд, че е добавил моменти, които са излишни, могло е без тях, внасят скука, едва ли не - направени са заради едната политическа коректност (китайските работници при строежа на тунела, индианците). Може. Аз не усетих скука в тези епизоди, но едва ли съм изгледала всичките тия близо 8 хил. филма, които се хвали, че е видял един от критиците. Ако работата ти е само да ходиш на кино, сигурно всичко ще ти се струва скучно ))
Разбира се, суперлативите към Ръсел Кроу нямат край. Отбелязва се, че няма особено развитие в характера на героя му, че не за първи път се захласваме по обаятелен мошеник и манипулатор, но Кроу го прави с такъв ентусиазъм, толкова е въвлечен в образа, така се забавлява, че ролята му заблестява и омайва дори най-изкушените зрители. Така си е, факт. Като се прибавят ненатрапчиво показаните погледи - ту искрящи от ирония, ту вледеняващо жестоки... И в никой момент не си сигурен какво точно ще предприеме Бен Уейд в следващата секунда. Злото е в непредсказуемостта, така ли?
Или Крисчън Бейл - вечният губещ (в началото) и решен да получи своето на всяка цена (в края). От друга страна - знае ли човек? Да би имал очи да забележи погледа - инат-човек, като си науми нещо, не можеш го спря. Ако е губил, губил го е от инат. Ако спечели, пак ще е заради инатлък. Стига да има за какво да се хване, мотивация демек. Не ще да си мести фермата заради някаква си ж.п.линия (защото климатът там е най-подходящ за туберкулозно болния му по-малък син), не иска щедрия подкуп на Уейд, за да пусне бандита да си ходи, защото е обещал, че ще го качи на влака (ами как ще обясни на властите произхода на парите, отвръща Дан и е прав). Казват, израстнал бил, развил се бил характерът. Не ми се видя така - по-скоро, разкрива се постепенно. И заслугата е на Бейл, на Манголд, на оператора с гръцкото име...
За оператора - снимал бил с ръчна камера като при екшън. Новост било да се снима така уестърн. Може, не разбирам от тия неща. Но работата му е забележителна, спор няма. Ще оставя на компетентните да коментират повече. Едрите планове, прилагани главно в психологическите драми, не отстъпват по майсторство, мисля. Нали "3,10 за Юма" и в двете си издания се разглежда главно като сблъсък на характери, на типажи, които са носители на ценности, пречещи им да постигнат съгласие, но изпълват героите с уважение един към друг.
Плътни и ярки Бен Фостър и Логан Лърман...
Борбата между доброто и злото? Да. Но къде е доброто и къде - злото? Има ли това някакво значение? Къде е опорната точка? За какво си готов за умреш? Коя, в крайна сметка, е висшата ценност? Ето, това са въпросите, които задава Манголд. И отговаря по своя си начин. Но кой е твоят начин, зрителю?
И тук вече излизаме от приказния дискурс. Приказките дават ясен отговор. Съвременното изкуство задава само въпроси.
Blogged with Flock
0 коментара:
Публикуване на коментар