Колкото да се намеря на приказка

Откраднах заглавието от пост в чужд блог. Ще преведа част от съдържанието:
"Интелегентът е същество свободолюбиво и склонно към протест. Интересното е, че понеже повечето интелигенти са обкръжени от също такива свободолюбиви същества, а протестът най-естествено е насочен тъкмо към най-близкото обкръжение, то именно сред руските интелигенти са се раждали и се раждат най-тъпите, изпечени и самодоволни реакционери".
А.А. винаги формулира по най-блестящ начин това, което и аз мисля. Което не означава, че се идентифицирам с него - опазил ме господ! Всяка жаба(аз) да си знае гьола.
Но така или иначе, за мен няма съмнение, че всеки опит да преподредиш света води до съвсем различни от предвижданите резултати. Все забравям чия беше гениалната мисъл, че "лъжата е своеобразна систематизация, която подрежда дисхармонията". (Проверих - на Фредерик Полан е мисълта). А всеки си има собствена представа за хармония, свой начин да подреди пъзела на представите, вижданията, заблудите си за света. Едни се примиряват с картинката (докато не им писне), други протестират, трети имат по-хитра нагласа - не раздават оценки, просто извличат полза. Да де, има и четвърти, които са неспособни да принадлежат към никоя от първите три категории жители на Земята. Те само стоят и съзерцават без полза за света и за себе си.
И още нещо - систематизацията, подреждането става с различни средства - кой както може: чрез начина на живот, чрез блогване, чрез изкуство... Всичко (или почти всичко) има право на съществуване. Иначе няма да остане нищо за подреждане ))
Тръгнах към Подуене и за по-напряко минах през Цариград, както правилно би забелязал някой отегчен от глаголстването ми.
Изкуството е опит за подреждане (т.е. лъжа, но пък кое не е лъжа?). Обаче и сред творците - едни се опитват да подредят Цариград, а други - Подуене. Няма лошо. Разделението е и сред публиката - за едни Подуене е дребна тема, незаслужаваща внимание, за други - няма как Х, колкото и да е кадърен, да подреди Цариград (защото никой не може да подреди Цариград), докато за Подуене може да каже ценни неща, епохални дори, истински.
"От всички хора, които познавам - казва Джон П. Марканд, - само американците, заради някакъв комплекс за малоценност, се стремят към непостижимото и се опитват да избягат от средата си".
"Джон Хаслър никога не прави тази грешка - уточнява Terry Teachout в блога About Last Night. - Неговите романи са ситуирани в малкото градче, в което той е роден и живее през всичките си 74 години и героите му са обикновени хора <...> с обикновени проблеми като живота, любовта, остаряването и смъртта".
Кой може да каже, кое е по-истинско? А.А. в поста, от който откраднах заглавието, дава линк към сайт, предаващ в реално време случващото се около хранилка за животни в естонска гора. И докато наблюдавал действителния живот на глигани, еноти, гарвани и врани, авторът на блога пропуснал случващото се под собствените му прозорци - заблуден млад лос се озовал в мегаполиса и се разиграл истински екшън с преследването на животното от силите на реда.