Mono no aware (物の哀れ mono no aware - "pathos of things"), also translated as "an empathy toward things," or "a pity toward things".Моно но аваре съчетава в себе си шинтоистките традиции с будисткия възглед за тленността на нещата. Моно но аваре е естетически принцип, около който е изплетен филигранът на хейанското изяществото - непостижимо печалното очарование на мимолетността.
Моно но аваре - "очарованието на нещата", едно от най-ранните определения за прекрасното в японската литература. Свързано е с шинтоистката вяра в това, че всяко нещо крие своето божество ("ками"), всяко нещо има неповторимото си очарование. Аваре - това е, което предизвиква възторг, вълнение. Аваре е иманентната същост на нещата (както и макото: японците не отделят красотата от истината), затова писателите и поетите са призвани преди всичко да откриват аваре. Разцветът си стилът претърпява през епохата Хейан (ІХ - ХІІ в.), но примамливостта му никога не свършва.
Йошида Канейоши (aka Кенко хоши) живее в тъжно време - когато Хейан окончателно си е отишъл, изтънченият императорски двор, в който можеш да блеснеш с творчески способности, губи битката с грубата сила на самурайското съсловие: "желязото е по-полезно от златото", въздъхва Кенко хоши.
"Ако хубавичко поразсъждаваме върху желанието си да останем в паметта на потомците със славата на хора превъзходни, както по ум, така и по сърце, то ще се окаже, че да обичаш славата, означава да се радваш на известност сред хората. Но на света не се задържа нито този, който хвали, нито този, който хули; хората, които дават ухо на сплетните и ги препредават на други, също неминуемо си отиват. Така че, от кого се срамуваш, пред кого искаш да се прославиш?! Славата е източник за хули. Няма никаква полза и от посмъртната слава. Да я искаш също е глупост.
Ако защищаваме тези, които се стараят с всички сили да се преизпълнят с мъдрост, то когато се появява мъдростта, на света се ражда лъжата, талантът произлиза от множенето на светските страсти.
Да се учиш и да познаваш като слушаш другите не е истинска мъдрост. Кое трябва да бъде назовано "мъдрост"? "Добро" и "зло" е едно и също. Кое наричаш "добро"? Истинският човек няма нито мъдрост, нито добродетел, нито достойнства, нито име. Никой не го знае, никой няма да разкаже за него.
Не, той не крие добродетелите си и не защищава глупостта; просто той от самото начало е прекрачил границата между мъдростта и глупостта, между печалбите и загубите", казва Кенко хоши.
Ако ви притеснява тезата за неразривната връзка между мъдростта и лъжата, ще ви кажа, че това не е запазена марка на Кенко хоши - японецът просто разработва казаното от Лао Дзъ:
"Когато изчезва Великият път, се появяват добродетелите; когато се появява мъдростта, възниква лъжата..."
Лао Дзъ стига по-далеч, нали?
Я да видим, има ли куражлии да спорят с Лао?
Или да разяснят какво има предвид Кенко хоши като твърди, че "талантът произлиза от множенето на светските страсти"? Ха да ви видя сега! Аз съм този "истински човек", демек постигнала съм съвършенството на пустотата. Да не ми е уроки, колко съм скромна :)
2 коментара:
Лао винаги ми е бил любим. Но има един проблем със “светските страсти” и “таланта” и “пустотата”. Всичко тава е някак си заиграва на аристокрацията, като исихазма и богомилството. Исихат е бил Патриарх Ефтимимйи и не само, доста боляри, книжовници и прочее аристократи и интелектуалци също са били. Въпреки че Лао е бил обикновен митнически служител, той разработва една система, която до голяма степен е в противоречие с аристократизма на Конфуцйи, но по начина по който си противостоят филистера и псевдобунтара. Тоест ако като младини си бунтар, то на зряла възраст ставаш филистер или конформист както беше споменал някой. Един вид двете страни на една монета. Филистера е покаял се бунтар. В същия смисъл той е някой като свети Августин, който казвал, че иска просветление ама не сега. Искам да каже ,че както Божественото начало така и пустотата и пътя на Лао съществуват единствено в себе си и само за себе си, като изискват от нас жертви, да жертваме еди-какви си наслаждения, да спрем да сме бунтари да създадем семейство и т.н или да се оттеглим в аскетично съществуване. Всички религии и източни философии са наръчници с предписания, които трябва да следваме в името на някакво просветление, но това просветление, този висш принцип съществува по-най- егоистичен начин само за себе си. Правилния подход за мен се изразява в думите. “Делото си на нищо положих”. И “Аз съм нищо от което произлиза всичко”. В този смисъл разбирам защо се разглеждаш като истински човек. “Истинския човек” е нищо и се е само изградил върху това нищо- себе си. След като си и фен на Кафка съм сигурен, че ти е ясно за кого говоря, за Щирнер. Май той в момента ми е по-любим от Лао. Но пък всичко е относително не знам утре кой ще ми е по- любим :-).
Хм, и да, и не :)
Да почна от края на твоя коментар - от това, че не знаеш кой ще е твой любимец утре. Да, защото ако си "заплюеш" някого за вечен любимец, значи твоят път е свършил, значи: срещнал си Буда и не можеш да го убиеш.
Може би канонически не съм права, но това е - ще си остана бунтар, обичам да вземам от теориите това, което пасва на моята мозайка. Днес може да пасва едно, утре да го изхвърля, защото се е оказало, че съм му сбъркала мястото, а вдруги ден да го върна, но в съвсем различно съчетание. Слотърдейк казва, че това е нашето време - време на инсталациите. Впрочем, философите го наричат шарлатанин, но има нещо в теорията му. Не че съм чела първоизточника - само преразкази :)
"Ich ist alles", както казва Фихте - "аз е всичко", но не мисля, че "аз съм всичко" ("Ich bin alles"). Просто защото всеки има право на това - да е всичко; много всичкости има. Всеки е всичко, но само в своя си свят. Моето добро може да е твое зло, но "добро и зло е едно и също", казва Кенко хоши.
Преди време някой определи исихазма като антитеза на съвременното информационно общество заради мълчанието(=отказ от информация). Но едно е да мълчиш, т.е. да не произвеждаш информация, друго е да не чуваш, т.е. да откажеш да приемаш информация. А този отказ - да не виждаш, да не чуваш, е край на пътя. И тогава се появяват добродетелите, казва Лао :)
-------
Това за жертвите... Ами винаги жертваме нещо, каквото и да изберем - дали да сме бунтовници или конформисти, винаги сме с усещането, че сме пожертвали нещо, отказали сме се от нещо, на което държим, за сметка на друго, на което също държим. Ако в един момент престанем на държим чак толкова на това, което сме избрали, оставаме с чувството, че сме се предали, сами себе си сме предали. А всъщност само сме направили грешен избор и си плащаме за това. Важното е да не забравяме накъде сме тръгнали, нали.
"Наръчници с пердписания" - абсолютно си прав. Но избягвам да отхвърлям предписания без да съм ги обмислила. Затова губя страшно много време, цял живот на практика - много нещо има за отхвърляне :)
----------
Боже, всичкото това аз ли го издрънках?
Публикуване на коментар