Говорихме си за Мишима: че окончателно объркал изкуството и живота. Изкуството убива. Любовта убива. Идеите убиват. Ако повярваш, че някои от тия неща са най-важното в живота, те убиват. Няма "най-важно", всичко е важно. Но това е друга тема. Както е друга тема и тази, дали наистина Мишима е объркал нещо - той просто си е търсел приемливо оправдание за сепукото, към което се стремял от самото начало. Защото смъртта не е "също форма на живот", както е казал поетът Петър Анастасов. Смъртта си е смърт, след нея - пустота. А пустотата е съвършена, твърдят (дзен)будистките притчи. Смъртта си е смърт и в това е нейният смисъл. Другогото е биберон-залъгалка. Но и от него - биберона, има полза, така че - нищо лошо в употребата му.
Стремежът да се тълкува смъртта някак по-различно е довела до естетизацията й, до естетизация на оръжията. Дали има връзка между естетизацията на смъртта и естетизацията на оръжията? Съмнявам се. Оръжията са предмети, които лесно могат да бъдат разглеждани отделно от основното им предназначение. Оръжията са нещо толкова многозначно, че успешно конкурират по дву-три-(и т.н.)-смисленост онова, за което са създадени - смъртта, чуждата смърт. А понякога и своята. А понякога не е нужно да стигат до края, до реализацията - достатъчно е да се появят и да намекнат за какво става въпрос. А понякога те самите забравят защо са, отплесват се по сие-минутни ценности като богатство, власт, красота... че даже идеологии:
Ритуални:
Кликни върху картинката, за да видиш слайдшоу с други ритуални мечове
Някои от тези предмети са използвани при човешки жертвоприношения, други само са били част от "униформата" на вождове и жреци по време на извършване на съвсем безобидни ритуали.
Парадни:
(Клик)Красиво, нали? Принцове, султани: власт, богатство, слава... Инсигнията е забравила откъде е тръгнала и се е превърнала в обикновено бижу, ценно само с цената си - изкуство per se. Какво е да убиваш с красив нож? "Люблю тебя, булатный мой кинжал - товарищ светлый и холодный. Задумчивый грузин тебя на мест ковал, на грозный бой точил черкез свободный" (Лермонтов): 
(Клик)
Истинската красота на предмета е в подчертаването на главната му функция. Затова ли в наши дни дизайнът измести изкуството? А изкуството си го върна като започна да изопачава предназначението на вещите? Фонтанът на Дюшан - да, добре. Но и най-баналната реплика на музеен експонат от Стогодишната война ме изпълва с трепет. Наивен трепет, какво да се прави.
(Клик)Съвършен дизайн, който не те оставя да забравиш за какво става въпрос - за края на краищата, за вечната пустота...
Очарованието на вещите, безкрайността на мига, красота в простотата, абсолютното съвършенство на пустотата:
2 коментара:
Много интересен пост за оръжията. И аз си падам по мечове имам една катана. Иначе колекционирам Тибетски маски и съвременни художници :-)). Изработването на този вид оръжия за който говориш спада към художествените занаяти и приложните изкуства, това все още не е дизайн. Дизайна се изразява чрез предмети, дизайнера проектира, но не прави нищо повече от макет или най много прототип. Мечовете и оръжията за които говориш са знаци за престиж, не е естетизация на смъртта, това е специалитет на Холивуд, тяхната естетизация идва да обозначи, ранг, положение в обществото. Ритуалните оръжия също са знаци за духовна принадлежност, не рядко има мистични ритуали при който дадени оръжия са ковани и украсявани. Правото на самурая да опита новия си меч върху първия срещнат селянин. Оръжието е знак за власт и сила. Съвременният дизайн се занимава точно с това. Баухаус се опитват да премахнат знаците на престиж, чрез конструктивност и простота на формите, евтини материали, функционалност. Опит да се задоволят нуждите на едно егалитарно общество. Сега това доведе до пълен триумф на минимализма и преоткриване идеите на Баухаус, но свободния пазар отново си каза тежката дума и сега най- евтините и лесно производими, минималистични мебели се продават най-скъпо защото са на мода и отново стигаме до знаците за престиж. Аз не държа на тези знаци подарих си цялата колекция от ножове, част от тях изковани в мускетарските ковачници с гравирано моето има на тях и девиза на Караваджо „Където няма надежда няма страх” . подарих си колекцията и не съжалявам, хората са по-ценни от предметите.. Поздрави. Благодаря за интересните есета..
Да, изработката на красиви оръжия не е естетизация на смъртта, така мисля и аз. Макар че няма как да изключиш подобна връзка, когато става въпрос не просто за знаци (на престиж, на власт, на богатство), а за оръжия, които са били предназначени единствено за убиване. Такива са били тези, намерени на бойни полета и попаднали в музеи - тези, чиито реплики (тъкмо поради естетическото им въздействие) сега са обект на (малко или много)масово производство. Честно казано, ако имах финансовата възможност, бих си купила такава реплика - по нея няма истинска кръв, а останалото е налице (проявявам черен, по моите си представи, хумор - жалък опит, нали :) ). Точно това съчетание на функционалност и естетика имах предвид като говорех за дизайн. Със сигурност не съм се изразила точно.
Катаната ме изпълва със страхопочитание. Нямам куража да поискам да имам катана. Чела съм, че истинската катана е съвършена като технология, като функционалност и е пестелива до съвършеност във визията. А това съчетание ме плаши :)
Да, хората са по-ценни от предметите. В повечето случаи...
Публикуване на коментар