Записки в бързината
Трябва да е много скучно да живееш само един живот. Затова аз си имам два наведнъж ))Само във Втория живот мога за един ден за посетя две изложби, средновековен замък и кънтри концерт.
Е, "снимките" ми не са особено добри, но дават някаква представа... Струват ли си тези експонати, заслужават ли внимание? Не знам. Освен всичко друго, възприятието зависи и от скоростта на интернет, мощността на компютъра, качеството на видеокартата и колоните, респ. слушалките, и куп други подробности. Но усещането е уникално - там си и докосваш, участваш в случването на нещата. Зависимостта между действителната стойност на нещата и значението им за публиката никак не е пряка, а понякога и съвсем липсва. Концертът беше от кавъри, разбира се. Бивш компютърен консултант се пробва на друго поприще. Знанията от предишното му занимание, тук разбира се са му от полза. При това има красив глас, че и овладян на всичкото отгоре. Hause of the Rising Sun в интерпретацията на Animals винаги ми се е струвала малко лигава, но умилява - как не, напомня детството, как не, умилява. В интерес на истината, певецът не се придържаше задължително точно към тази версия. Ето го моят аватар, застанал в странно па, напомнящо по-скоро за корида, отколкото за друг вид танци )):
Забавлявах се. И се чудех дали изкуството в Second Life има бъдеще, предполагам - да. Дали тези експонати, които се опитвах да "заснема", ще останат в историята като прощъпулник да нещо ново или ще бъдат съвсем забравени поради очевидната си недодяланост и безперспективността на подобен тип творчество?
Да, препрочитах Чехов и научих стари клюки за личния му живот. Това вече в материалната реалност. Какво значение има дали прототипът на Заречная е била оная фатална жена, "царевичката на сърцето му" (както я нарича в писмата си)? Дали тя или прототипът на Дамата с кученцето? На едната написал 66 писма, на другата - 68. И на двете, след като са се омъжили, пише нещо от типа на "ах, как можах да те изпусна". И какво от това? Ровенето в бельото на авторите уж с цел да бъде по-добре разбрано творчеството им, не е ли просто обществено приемливо воайорство?
4 коментара:
Втори живот. Интересно точно тези дни си говорих с една приятелка за това пространство. Мавромати преди време създаде нещо подобно и неговото се казваше нещо второ, май втори шанс. Беше снимал някакви хора убити при ужасни катастрофи и им направи виртуален свят, снимките си ги положи като скинове върху три дименционните обекти който беше създал. Идеята му беше безсмъртие за убитите при катастрофи. Доста страшничко за гледане. Роберт Лонго много уважаван от мен майстор на визуалните изкуства. Има няколко награди от „Документа” в Касел, та Роберт Лонго направи един филм с Киано Рийвс, „Джони Мнемоник” той е по сценарии на Уйлям Гипсън създателя на кибер пънк течението в английската литература. Във филма участва и доктор Дре. Този филм е предшественик на Матрицата. Въобще кръгът се завърта и затваря. Уйлям Гипсън е върха той описва интеренет преди военните и НАСА да имат идея за това, описва и едни особени отношения, човек техника, който още не са реализирани, но на там вървят нещата повече от видимо е.
Чехов и той като Балзак. Балзак си писал с някаква фон ? забавил съм името, в продължение на 12 години. Накрая се срещат и оженват, обаче той не я издържал и два месеца или тя него не е ясно, но за тези два месеца се разболял и умрял. Според Яркевич на когото съм фен въпреки всичко. Чехов, Станиславски, който му е постановчик и режисьор, „Вишнева градина” и „Таганка” са виновни за краха на съвременната руска култура.
Ходил съм и на „Таганка” там гледах „В очакване на Годо” с едни момчета концептуалисти някъде 91 г. или 93г. в антракта се напихме ужасно. В Москва винаги все така се случваше, че руснаците не пиеха, ние обаче да. Те там си бяха спретнали някаква ужасно интелектуална среда и обстановка, аристокрация от старата. Графове. Още поддържам връзки с тях. Те вече не живеят в Москва, от пет шест години са кой в Париж, кой в Позитано. Малко ми идваха в повече навремето, на стените Саврасов, Суриков, Айвазовски. В банята оригнали на Раушенберг защото отивали на цвета на плочките. На всякъде барокова мебел. Там съм срещал Караченцев, Гюли Чохели, Никита Михалков. Скоро излезе един филм казва се 12 любопитен е.
Така и не можах да разбера какво толкова е направил Олег Мавромати, че не може да се върне в Москва и го чака там правосъдие някакво.
Знаеш ли, аз нямам романтично отношение към виртуалното пространство. В смисъл - не разбирам критиците на новите технологии и, съответно, няма как да изпитам патос при защитата им. Навремето Платон е казвал, че писаното слово е по-нисше от казаното, от устната реч. И си е имал своите основания. После Гутенберг... и неговите критици са имали своите основания. И критиците на виртуалността имат своите основания, но аз не ги разбирам, не съм гений.
Да, едно време четях много фантастика (и сайбър пънк също). И сега бих чела, ако имах време.
Но новите технологии са просто нови технологии, не дават друг смисъл на живота, не дават безсмъртие, а просто възможност да се изрази по друг начин стремежът към него, към безсмъртието. Впрочем, моят любим фантаст е Роджър Зелазни. Той има един роман "Безсмъртният", в който споделя колко скучно би било състоянието на безсмъртие - когато всичко е едно déjà vu и нищо ново под слънцето...
В крайна сметка, страхът от смъртта е страх от забравата и/или страх от болката. Та - Мавромати. Разпънал се е на кръст в Москва. Наблизо имало две църкви. И поповете са се почувствали засегнати. Обвинили го в "разпалване на еди-каква си вражда". Това е. Затова е тук.
Но аз не го разбирам - демонстрацията на мазохизъм си е мазохизъм. Нищо - никаква идея, никаква кауза не може да ме убеди, че има смисъл от болката, от това сам, доброволно да се подложиш на болка. Най-вече физическа, но и психическа също. Освен ако не изпитваш удоволствие от нея(болката) - единственото оправдание(не знам дали е точната дума). Само че то не ме кара да прегърна каузата, в чието име се прави. Да, в Русия гледат на тия неща по друг начин... Там на много неща гледат по друг начин (благодаря, не възнамерявам да гледам "12" на Михалков, но бих гледала "4", например).
При Чехов нещата са разбираеми, обаче )). Не искал да се задомява. И с основание, на негово място и аз не бих искала. Жени се за Олга Книпер, когато разбира (лекар е, все пак), че е нелечимо болен и ще умре. Циниците казват - когато е имал нужда някой да се грижи за него. Но какво отношение има това към творчеството му? _ _ Когато започва, пише зле. Но това, което е живо до днес, е забележително. Това безсмъртие ли е? Не знам.
Благодаря за отговора на въпросите!Така е за писаното слово, никои от пророците не е писал даже Дънов. От което обаче произлиза някакво объркване в тълкуванията им. Когато пречетох в една книга приписвана на Дънов, а всъшност преразказана от негови ученици, че ако не свириш на цигулка няма да влезеш в рая, се ядосах,че си губя времето с глупости и изхвърлих книгите. Сега ми е ясно,че не съм бил прав! 4 съм го гледал хубав е, но има един два момента в повече, като например голите пияни бабички в селото. Няма безсмъртие в изкуството, но то обогатява паметта на човешкия род. Харесвам Адорно, който казва, че е вулгарен идеализам да се смята, че изкуството е духовно и хуманно на фона на дехуманизирания и бездуховен свят в цялост, че това е пренебрегване на хеременвтиката на изкуството. Позитивистите пък, се запиват в краен рацинализъм и приписват на музиката, защитни свойства. Клинично са прави изкуството е стена срещу психозите, но това не обяснява художествената стойност. Аз смятам, че изкуството трябва да изработва непрекъснато и обновява свои категории и стойности, като се дистанцира от интелектуални, рационални, психоаналитични и духовни схеми. Мисля, че това е единствения път. Хъм отплесах се май с никого не съм разговарял толкова сериозно на тема изкуство освен със собствените си книги. Май за първи път срещам някой който розбира нещата и ги гледа отвън без да е ангажиран, с кръгове, групи и течения и не изпитва лична ангажираност, чувства и т.н. Това е много ценен и оботатяваш поглед.
Борис
Приятно ми, че казваш тия неща. Опитвам се да разбера, но дали успявам е друг въпрос :)
Впрочем, интересно, че точно в Адорно търсят ключа към феномена аниме. Трябва да попрочета нещо от него - очевидно, теорията му обяснява много неща в съвременното изкуство.
Публикуване на коментар