Ох, няма да цитирам Ботев, не е това. Не само, че не съм поет, но не си и вярвам. Не вярвам, че има "единствен начин", "единствена възможност" и пр. единствености. [Да си напомня, че да не забравя какво намеквам, ако взема, че по някое време си препрочета писанията: 1) "вярването" препраща към кураторския проект на Кулик "Верю" във Винзавода и към теорията, че главният дефицит на ХХІ век ще е доверието; 2) "единствеността" отправя към Мавромати, за което се извинявам.]
Не ме смущава псевдопротиворечието между мисленето (рационалността) и чувстването(емоционалността), каквато Константин Рильов констатира в изказванията на Анатолий Осмоловски. Да мислиш и да чувстваш е едно и също, вече съм го казвала неведнъж. От к`ъв зор тогава на някого му е хрумнала "гениалната"(по несъстоятелността си) идея да обяви Запада за рационален (т.е. прагматичен, т.е. комерсиален, т.е. дяволски), а Изтока - за духовен (т.е. чувствителен/чувствен?, т.е. благочестив, т.е. богоугоден)? Такива твърдения, колкото и да претендират за богостремителност, очевидно нямат нищо общо с морала. А какво е идеята за духовност без оная щипка справедливост, без която всяка теория е блудкава като чорба в пионерски лагер? Какво е идеята без връзката си с морала - нали като отрича някакви морални норми, всяка идея (политическа, естетическа, била каквато била) го прави само, за да утвърди нови. Призоваваше Смирненски да се съгради рая върху руините на стария свят, върху "трупове и барикади" - такива някакви неща говореше поетът. И Осмоловски така - отначало се опитва да десакрализира де що има по света, после се опитва да организира някаква "нова социалност". Ами ако на мен не ми харесва неговата представа за "структуризация на обществото"? Ако не му повярвам? Ако неговата подреденост ми изглежда по-лоша от хаоса (наличен или създаден от самия радел за нова социалност)? Тогава какво? Какво тогава ще стане с мен в негова социалност? Или с него - в моята? Десакрализация на (нечие)старо и сакрализация на (моето си)ново... ааа, не съм от тях, как`Сийке. Не знам дали изкуството е стремеж да се предизвика у зрителя "ужас и благоговение, което вкупом е - катарзис" (Осмоловски). Но какъв катарзис може да предизвика лепенето на етикети: "това реакционно, а това - прогресивно"?
Уф! Не съм от тия, дето всичко им е ясно като на водещ радио/ТВ предаване. Най-добре се чувствам в състоянието "нищо не разбирам". Такова състояние ми дава илюзията за библийски прозрения - от пръст съм и на пръст ще стана. Другото е поезия. Понякога и на Пушкин:
"Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
<...>
на обломках самовластья
Напишут наши имена!"
Не съм...
18 март 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Както винаги си в центъра на събитията. И на мен ми е трудно тия дни, нямам време. Ужасно е с това време. Отдавна го прочетох този пост даже няколко пъти.Естествено много ми харесва. Може би всеки си има своето време да руши и време да съгражда. Нали се сещаш теорията на Лотман ,че културата се развива не по еволюционене а по революционенн път, чрез взивове. Лотман казво че не съществува традиция. Че всяко поколение започва отнова. Че всеки път траябва старато да бъде разрушавано да края. Смирненски предлага нещо такова във социален план. Не мисля, а и Лотман не мисли, че начина по-който се развива културата е същия по, който се развива социума. Защото ако има социална революция с всяко поколение ще ни дойде много. Ние сме късметлии имахме своята и социално и културна революция. Платихме си да живеем в интересни времена. Сега работиме по един проект за скулптура до народното събрание по стихотворението „Стълбата” на Смирненски. Проекта е групов и не ми харесва. Трябват ми още мнения с радост бих те помолил за помощ но не виждам e-mail. За рационалната и духовното, май не съм съгласен. Психолозите описват два типа неврози например. Рационална невроза, когато човек се стреми да сведи всичко да черно бяло и да сведе нещата до прости и подредени схеми- минимализъм някакъв. И интелектуална невроза – която се опитва да създаде сложни интелектуални схеми с които да реши даден проблем – концептуализъм. Рационалния човек е различен от интелектуалния, гледните точки са много а истината не е притрябвала никому. Справедливост не може да бъде въздадена. „Вратата Рошамон” на Куросава всеки има своя гледна точка. Всеки живее в собствен свят, само по някога се докосват човешките мисли и чувства,за малко са близки и така стават бели разни, е има и хубави моменти. Катарзиса е определението на Аристотел за изкуството на трагедията „ужас и благоговение, което вкупом е – катарзис” Осмоловски го е взел от него. От пръст сам и пръст ще стана звучи някак примиренчески. Нещо като склонена глава сабя не я сече. Светлин Русев е станал на сто години и не престава да пречи на нас младите „класици :-) „ Говори с Ванга, получава писма от Людмила. А оня ден е спрял чрез подставени лица професурата на Д.и.н. доц. Св. Стефанов. След като беше минал през всички инстанцйи го спря в министерския съвет ето как не мисли човека че е пръст и на пръст ще стане. Помня как няколко млади художнички влюбени в него скочиха от 8 етаж на жилищен блок. Има една жива саката за цял живот ходи на откриванията на всичките му изложби в инвалидна количка. Поне тази революция да се опитаме до довършим а, преди да станем на пръст, нещо поне да сме завършили до края. Да разчистим пътя за тези след нас до колкото е възможно. Така или иначе всичките ми приятели изкуствоведи се оказаха ченгета. Борис Данаилов директор на националната галирия.Борис Клементиев и т.н Отпелеснахасе…. Поздрави! Борис
Ти това... - верно ли за 8-те художнички? Наведнъж ли са скочили? Като Калиакра и пр. Уау, какъв пърформанс!
Сори, ако звуча цинично!
Светлин Русев има един автопортрет (може да съм го казвала вече) - гол и увит с червено знаме. Картината ми харесва и абсолютно точно го изобразява. Нямам друг коментар. Преди малко гледах видео за Тайо Ито, който ще прави Berkeley Art Museum (между другото - бил вдъхновен от пицата за първия си американски проект, хареса ми това). Та той казва, че човек не може да отиде отвъд себе си, ако не са другите. Ако игнорираш другите, няма как да отидеш отвъд себе си, както може би се случва със Светлин Русев и с куп други още по-малко талатливи от него.
--------
Взривовете в културата не унищожават буквално. Те само загърбват това, което е било до момента. Но то си остава. За разлика от социалните взривове.
Ако мислиш, че мога да ти бъда полезна с нещо - zvassila@gmail.com. Като казвам, че не си вярвам, съм абсолютно честна.
----
Разбирам несъгласието ти с мисълта ми за мисленето и чувстването. Но, без да съм психолог, не мога да си представя как човек може да мисли като се абстрахира от чувствата си, от харесвано-нехаресвано, от инстинкти и пр. И обратното. Но тава е дълга тема, пък и тезата си е моя, не е задължително да е вярна :)
Колкото до примирението, то граничи с отчаяние, а отчаянието води до най-безразсъдни действия - няма нищо общо с преклонената главица :) Възможно е и такова тълкуване, както са възможни и още няколко, вкл. това с "преклонената главица", но и други.
Не съм гледала филма на Куросава, но това е точно същото като идеята на Слотърдейк! На мен ми харесва тази идея. Впрочем, последният ми пост се базира на нея, без да го споменавам. Забележително, че ти си писал коментара си точно когато аз публикувах този следващ пост. Забавно, нали? :)
----
За приятелите ти - изкуствоведи, не знам какво да кажа. Всичко е в теб - решението да им простиш или не; какво ще се случи, ако простиш или не. Много сложно решение. Нито прошката може да бъде пълна, нито отказът от нея да ти донесе удовлетворение...
Публикуване на коментар