"Снимахме в катедрала, висока ... фута. Чудехме се къде са камерите. Погледнахме - бяхa там горе, под покрива. Снимахме сцена на тайна политическа среща. Камерите отгоре ни показваха съвсем мънички, дребни човечета там долу..."
Приблизително това разказва Джефри Ръш в рекламния клип за "Елизабет: Златният век".
"Някъде там" - реплика от друг филм )))
Бива ли изкуство без мисъл за нещо неземно, отвъдно? Изящната Марико Мори, предполагам, отговаря еднозначно. Още няколко дни пътуващите до Дания могат да видят последната й изложба. За съжаление, няма да съм сред тях - виделите експозицията. Но пък няколко пъти изгледах клипа от представянето й в Токио през 2002 г. "Чиста земя":
Виждате самата художничка (очарователна - била е модел) да влиза в "Храма на мечтите". Марико Мори използва авангардна компютърна технология, за да представи вижданията си за основните стихии: земя, огън, вода, въздух. Знаменитата й видеоинсталация Miko no inori (Молитвата на жрицата) от 1996 г. - никое изложение не минава без нея...
Клиповете са снимани в САЩ, Китай... Главното е зрителят да мине през всичко това, през "Пречистването", за да стигне до "Храма на мечтите", който побира само един човек - индивидуално пространство, откриващо вратите към вселената...
Споделяте или не(като мен) възгледите на Марико, естетическото наслаждение е върховно - неземно, отвъдно...
Има нещо там, казва Марико, не знам какво е, но го има. Ако ме приемате, аз съм негова жрица. Но не съм господ за разлика от Брайъни... [Шегувам се - препращам към Достоевски, но той е съвсем друга история )) - б.м.]
P.S. Този постинг бе замислен преди следващия, но написан след дописването на горепосочения (за "Изкуплението", естествено) ))
Езотерика
09 януари 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Марико Мори много яко попадение като илюстрация на изкуства свързано с духовното и езотериката. Ритуален пърфрманс. Въобще изкуство изпълнено с от една страна с популизъм тоест това което се харесва на всички(извън земни, стихии, кибернетично пространство) от друга страна така присъщия за японците ритуализъм. Дори пиенето на чай е ритуал при тях това е ясно. Типично японска авторка много вълнуваща наистина. Чудесен постник Благодаря.
Извиявай за грешките пиша твърде бързо и съм разсеян:-)))
Никакъв проблем с грешките - в блоговете първо се публикува, после (ако е възможно) се редактира :) Аз също много греша.
Колкото до японския ритуализъм - възможно е той е начин на общуване без опасност събеседникът да остане неразбран. В нашия свят, може би, ритуалите са начин да се избегне нежелано общуване. Не знам, сега ми хрумна :)
Публикуване на коментар