Ха сега де! Какви? Хубави или правилни? Трябва ли да са истински, т.е. исторически верни? Естетиката ли е по-важна или посланието?
На кой му пука? Веднъж - едно, друг път - друго. Не съм Чомски, че да отсъждам, и в същото време да се издържам (финансово и то никак_не_зле) от противното. Впрочем, дали пък чак толкова грешат прохождащите журналисти като го определят като писател, а не като философ? Ако ме питат, и писател не е, но това в случая е ирелевантно. Какъвто ще, такъв да е.
Но правомерен ли е въпросът "Какви филми трябва да гледаме"? Да, в някакви граници - да: например, трябва ли да гледаме порно, насилие, пошлост? Е, не трябва, то е ясно. Но може ли? Зависи. Кое наричаме "насилие"? "Карго 200"... Какво ти, зрителю, виждаш във филма? Садизъм? Липса на човечност? Или (почти)библейска притча? Битови клишета, поляти с ... не с кръв(де да беше), а с воня от разлагащи се трупове, или схващаш, че нищо не е такова, каквото изглежда? Че всяка крайност води до фанатизъм? Можеш ли да го схванеш? Според мен, дори режисьорът не го схваща съвсем. Да не говорим за кинокритиците. А селекционерите за Кан и Берлин пък толкова добре го схващат, че се паникьосват и не вземат филма за участие в конкурсите. Да са живи и здрави! - киното е бизнес и едва ли ще стигне до там, че да съжаляват. "Капричиите" на Гоя също не биха били отбрани за участие в знакови за времето си експозиции. Затова пък Майкъл Мур спечели награда (в Кан), за Ал Гор не споменавам.
"Хубаво, де, - казаха ми, - ти самата си толкова политизирана. Защо не харесваш политизираното изкуство?". Ами тъкмо поради това, може би. Очаквам от изкуството да ме свърже с нещо тренсцедентно(:) ), вечно или поне трайно (да речем, за 20-тина века), а не с вчерашния сняг, непочистен от софийските улици.
"Карго 200" го прави - свързва ме с нещо отвъдно. Разкрива бездните на душата човешка. Трудностите пред моралните решения. "Защото всички сме учили в това училище, но точно ти поиска да станеш отличника на класа", както казваше Шварц ("Да убиеш дракон"). Когато искаш да си отличник, губиш мярката, прекрачваш границите на позволеното, престъпваш моралните норми. И ставаш неудачник. Тройкаджиите имат по-верни жизнени ориентири.
"1984"? - и да, и не. "Оруел за бедняци", дефинира руският официоз. Има ли Оруел за богаташи? "От Русия без любов" пък заявява The Wall Street Journal. Защо? Любовта може да бъде и такава, защо не?
A propos, да ме убиеш, няма да гледам "Брат" и "Брат-2", не само майкъл_муровите "шедьоври". Ако Мур направи филм като "Карго 200", ще съм му първият фен, без скрупули. Писна ми от евтинии(откъм послания) с претенции.
"Какви филми трябва да гледаме"
05 януари 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
„А смисъл и задача на съвременното изкуство е да изследва социалните фобии и мании, да променя и проверява здравината на границите на позволеното, да предизвиква публични дискусии за главното, в това число - за морала.
Злобата на чиновниците, съдебните искове, омразата на ултраконсервативните са аплодисментите за такова изкуство. Ако ги няма, то такова изкуство не струва пукнато петаче. Пък ако някой се бои да рискува и не знае на кои ценности да държи, нека кротко си рисува брезички или им прави отливки от бял и черен шоколад".
Страхотен цитат, много точно казано. Пак си в центъра на събитията. Медиите например би трябвало да ни информират за случващото се и да ни помагат да реагираме на неща, който са в разрез с общочовешките ценностите, тоест те би трябвало да играят ролята на медиатори помагащи за критичното отношение на обществото към грешките на политиката и властта. Но се случва тъкмо обратното медиите ни приучват да свикваме с насилието, корупцията, репресията. Защото до голяма степен медиите също са власт и част от официалната власт. Показвайки ни това мултиплицирано насилие във всички новини по 5 пъти на ден,те притъпяват, сетивността и бдителността на обществото. Ето къде е ролята на съвременното изкуството, то е начин на общуване при който имаме действително критично отношение, действително изправяне срещу репресивния апарат. Например в Русия този Министъра на културата се меси в свободата на изказа, респективно в свободата на словото, това си е чиста репресия върху човешките права. В наградите Търнар виждаме едно декларативно изкуство, на моменти стигнало до директно въздействие чрез лозунги. „Убийци на деца”, „Мечо е опасен терорист” и т.н Тази работа на Зарина също е много ярка и силна. Тук говорим за „злобата на чиновниците” като за злобата на еснафа срещу различните, като за злобата на свещениците репресиращи свободата на сексуалността например в дадени общества. Репресията на мъжа, насочена срещу жената. Репресията срещу употребата на леките и психотропни наркотици. Безогледното експлоатиране на природата и природните ресурси, повсеместното замърсяване, генно изменените храни и т.н. Въобще за всички форми на ограничаване на правата и удоволствията, защото репресивния апарат знае,че когато сложи ръка върху правата и удоволствията на дадено общество, ще събуди в него мазохизма и робската същност на примирението, следващата стъпка е да ограничи образоваността му, да закрие прозореца на социума към останалия свят и ето ти тоталитарен режим.В такъв момент да рисуваш брезички или да ги отливаш от шоколад, както в България например доста известни скулптори отливаха от шоколад лицата на фолк певици и футболисти. В „такъв” момент това е пошло и престъпно Тук е ролята на съвременното изкуство да не допуска това. Ако в миналото изкуството е служило на църквата на държавата и т.н. То от началото на 19 век. Свободния творец се себеосъзнава и освобождава от тези ограничения и с цената на мизерен живот, на лудост и болка, отстоява правото си да бъде абсолютен, независим творец. Независим дори от нормите на красотата. На класическата красота, на която са робували, древните гърци, после римляните и след това ренесанса. Аристотел казва че има два вида творци „калофили” и „акалофили”. Любители на красотата в класическия смисъл на пропорции и цветове и другите търсещи нов индивидуален изказ. Това е революцията на модернизма.След модернизма идва постмодернизма , пост индустриалното изкуство и сега нео-еволюционизма. Където изкуство и технология, генетика и кибернетика ще се съединят за да направят нов еволюционен скок в изкуствата,културата а може би и в човешката еволюция. Никога преди това, пред човечеството и планетата не са стояли толкова сложни и многостранни проблеми колкото сега в това време в този исторически момент, който би трябвало да бъде наречен по скоро след исторически момент. Благодаря за чудесните постове
Груз 200 е страшен филм!!! За това говорим !! Не трябва ли да се преведе като тъга, тежест и товар едновременно а не като плоско Карго.
Преди да гледам филма, си превеждах заглавието като "Товар 200". Но след като го видях, реших, че "карго" е по-подходящ превод - звучи много по-безлично, равнодушно, чиновнически, но "нищо не е такова, каквото изглежда" (аз така тълкувам филма). "Нищо не е такова, каквото изглежда" - сигурно е будистка сентенция, но самата тя не е това, което се вижда :)
---
Изкуството като коректив на медиите - да. Стига да не бяха арт-търговете, които го вкарват в същите спирали :) Остава естетиката - класическа или "акалофилна", естетиката е главното средство за въздействие на изкуството. И талантът + усетът към новата естетика е това, без което творецът не може да предизвика ефекта на "чиновническата злоба". Случва се, едното да е в повече за сметка на другото. Случва се да ги има и двете, но да се разбере за тях постмортем... (при съвременното развитие на комуникациите - не мога да си представя ситуация като при Кафка, но знае ли човек). Случва се само да изглежда, че ги има тия неща, и някое явление да предизвика силни вълнения и приливни вълни към банковите сметки, но след десетина години вече никой да не си спомня за "цунамито". Освен банките :)
Дали проблемите, които стоят сега пред обществото/обществата, са най-сложните от всички досега, не знам. Но да - изкуствата и културата са на ход, от тях се очаква нещо различно_от_всичко_досега. Усеща се по невротизма около темата :)
---
Пак ще благодаря за вниманието към блога ми. Коментарите са ми безкрайно интересни, карат ме наново да преосмислям нещата. Благодаря!
Публикуване на коментар