Вариант 1: Опит да разкажеш изложба

Можеш ли да разкажеш изложба? И не каква да е изложба, не просто предмети, "подредени за публично показване". Не че няма предмети, не че не са подредени, не че всеки не може да отиде и да ги разгледа.
Обаче едно е да разглеждаш, друго е да се усетиш вътре в тази действителност, създадена от инсталацията. И както си насред нея, опитваш да уловиш - не смисъла - думите, с които да го опишеш. Само че още Витгенщайн се сети, че езикът не става за тая работа, няма как чрез него да опишеш света.
Нещата малко заприличват на разказаното от Борис Сергинов за работата на Аниш Капур, изложена в Центъра "Помпиду". Капур обича да си играе с отражения. Виждаш нещо и уж можеш да го докоснеш, бръкваш с ръка и - нищо. Струва ти се, че си доловил смисъла, а като посегнеш към думите, все ти се изплъзват.
Как да разкажеш изложба?
Старая се да попроуча нещата преди да тръгна да пиша. Този път не успях да се добера до повече публикувана информация за инсталацията на Борис Сергинов "Ситуация- България в Космоса" в галерия "Арт-Алея". Пропуснах (поради неосведоменост) радиоинтервютата, прочетох отзива в "Култура", чаках да видя какво ще кажат по V-tv. Не казаха нищо. Ако по тази телевизия бяха показали инсталацията, щеше да е знак, че нищо не съм разбрала, но бих предпочела да я бяха показали...
Светлана Куюмджиева в "Култура" прави добро представяне. Леко ме смути книжната отстраненост, та излиза, че Борис Сергинов е направил нещо много умозрително. Авторката казва: "... някъде в първичната забава от всичко това изскачат грозните контури на действителността". Улових се за думата. В речниците "грозното" е обяснено чрез антипода си - "прекрасното". Пък прекрасното е съвършеното, завършеното, съответстващо на идеала. (Браво за идеала! :) )
Борис Сергинов прави тъкмо това - съпоставя действителността с идеала. И нарича идеалното_прекрасно "космос". Само че има и идеално, което не е баш идеално. Има такова "идеално" (с "героите от космоса"), стъпило върху някакви цифри, всякакви цифри, такова "идеално", което можеш да си закачиш на стената като ковьорче редом с пласмасовите цветя във вазичка, служеща по съвместителство за държач на тоалетна хартия. Впрочем наличието на тоалетна хартия в къщи беше белег за благосъстояние и възходящ социален статус през 70-те, помня... Една особена естетика на битовизма, естетика на мизерията, която не иска да се възприеме като мизерия и отказва да признае себе си като "долница" (както се изразява С.Куюмджиева). Но неизменно мечтае за космоса, стреми се към онова трансцедентално, което уж се вижда, но все не може да бъде пипнато, колкото и да протягаш ръка.
"Уютно", казах и май шокирах автора и куратора. Галерията създава това впечатление. Но щеше ли инсталацията да е това, което е, без усещането за уют? Не е ли тъкмо в това страшното - че си се чувстваме уютно в една бутафорна действителност, стремяща се към винилно щастливи бъднини, а коварният враг все тика прът в колелата и трябва на всяка цена да запазим мечтата си като нахлузим противогазите. А самите противогази също са получили нов смисъл - те не са просто стредство за защита, но и пътеводна светлина, маяк насред космическия път.
Но всичко това са трансцедентални басни, подозира обитателят на стаята с ковьорчета. За него е важно да запази тоалетната хартия, пардон - уютния си бит. И когато от време на време му се налага да даде своя вот, той използва уредите за чесане на гърба като средство за гласуване. Или като средство да покаже среден пръст на света, който напира да постави под съмнение чалга-уюта, украсен с мечти за Космоса.
Междувременно някои вече са отишли в космоса. По един или друг начин... Като Джими Хендрикс, например. Който стигна до космоса в много отношения.
Не знам дали Борис Сергинов има аурата на рок звезда (както твърди С. Куюмджиева). Но като съдя по блога му, той е добър човек. И много деликатно се опитва да каже страшни неща. Ама така да ги каже, че да не ни уплаши. Сигурно заради това на някой инсталацията може да му се стори студена и отстранена - заради деликатността на изказа.

P.S. Спорила съм за необходимостта от политически ангажирано изкуство. Имала съм предвид изкуството, което само се поставя в позицията на средство за пропаганда.

Жалко, че от телевизията се уплашиха.