Вариант 2: Ситуация в Космоса

Не знам дали Борис Сергинов е чел П. Слотердейк. Аз не съм го чела, обаче съм му фен (фен съм и на двамата, ако решите да атакувате граматическите ми погрешности). Ще речете: как така! Хем не съм чела нищо от Слотердейк, хем съм му почитател. Допада ми идеята му за сферите – много симпатично обосновава неизбежността на постмодернизма.
Анархистът Джон Зерзан пък предрича „Катастрофата на постмодернизма”. "Често отбелязваната еклектичност на постмодерното изкуство преставлява произволна смесица от парчета, събрани отвсякъде - най-вече от миналото, която обикновено се проявява като пародия и кич".
Няма спор, че подходът на Борис Сергинов е точно такъв – подредил е „събрани отвсякъде” предмети и ги е представил като пародия и кич: пластмасови цветя, ролки тоалетна хартия, противогази, дегизирани като лампи. Тази, наглед хаотична сбирка, създава усещане за изкуственост, подбужда те да си правиш изводи за илюзорността на някаква действителност, в която сме живяли, а може би още живеем. „Светът става все по-изкуствен, а смисълът - все по-малко подвластен на нашия контрол”, смята Зерзан и е прав. Но, де да знам, декларативното „разсъждение както върху причините, така и върху следствията”, което той изисква от изкуството, дали наистина е отказ от разсъждение или напротив – подтиква към размисъл?
Петер Слотердейк не подлага под съмнение, че светът е изкуствен. Илюзия е дори представата, че всички ние живеем в един свят. Тази илюзия е създадена още в Древна Гърция, когато философите са създали теорията на космогонията. Тогава хората са имали нужда от „имунизация”, която да помогне на човека да оцелее.
Но е голяма грешка да затваряш цялото битие в един-единствен „сапунен мехур”, наречен „свят”. Всъщност всеки организъм може да съществува само в своя собствен свят. Общо взето, светът е съставен от множество своеобразни „антропологични басейни” а живеенето прилича на „влизане в инсталация”. Инсталацията, по Слотердейк, е една вторична изкуственост, „която артистът създава, за да ни обгърне и потопи в един алтернативен свят". „Тъкмо по тази причина, твърди Слотердейк, инсталациите в изкуството имат толкова голяма антропологична и философска наситеност".
Инсталацията „Ситуация – България в Космоса” е толкова многопластова, толкова многоаспектна, че сигурно ще мога да се хабилитирам, ако съумея да открия всичките възможни интерпретации.
Казах, че ме изненада усещането за уют, което най-неочаквано ме връхлетя още на втората минута от присъствието ми в галерията. Нещо повече – през цялото време бях убедена, че в нея може да се живее съвсем пълноценно, че това даже сме го живяли някъде в края на 70-те и началото на 80-те. Дори книжката на ГО, която ми даде Борис Сергинов, е издадена през 1984 г. (това го видях по-късно и датата просто потвърди темпоралните ми догадки). Но хроносът и топосът са само метафора. Когато си вътре, в стаичката, където не е Джими Хендрикс, се чувстваш изкушен от потопяване в точно такъв „антропологичен басейн” – където си обгърнат и защитен, имаш си всичко необходимо за съществуване, имаш си „идеал”, имаш си „красота”, имаш си и „средствата за защита” на своя свят. Борис Сергинов иронизира, но не осъжда, нали? Той само разкрива илюзорността на този свят, сочи нищожността на „доказателствата” за закономерността му (разпръснатите в безпорядък по пода пластмасови жетончета с цифри).
Харесвам readymade. Мисля си, че иронията е conditio sine qua non за това изкуство. Забавно е да предефинираш нещата, да им предадеш съвсем друг смисъл даже само поради факта, че ги поставяш в необичайна за тях среда (класиката - Дюшан). Или им сменяш името (Субод Гупта е майстор в тая игра). Или, както прави Борис Сергинов, слагаш предметите на неуместно място, сменяш им името, сменяш им предназначението...
„България в Космоса”. Обективизация/материализация/визуализация на абсурда? Сега не бих тръгнала по тази линия, тя заслужава отделно внимание.
„А космосът винаги е опростена конструкция, казва Слотердейк, тя винаги изразява стремежа към опростяване, необходимо на простите умове, които го[него - космоса] обитават”.
Понеже още не съм прочела „Критика на циничния разум” (най-цитираната работа на Слотердейк) няма да се опитвам да конкретизирам как именно инсталацията на Борис Сергинов се съотнася с този цитат от интервюто на философа. Може би конкретизацията е напълно излишна.
Защото „хората не искат да живеят. Те искат да живеят повече”. „Никой не е привлечен от живота просто като условие за съществуване”, продължава Слотердейк. „Винаги има отстояние между простото движение и извисеното движение и това е единственото нещо, което ни интересува”.
Проблемът е в дължината на отстоянието. Колкото са по-отдалечени „простото движение” от извисеното, толкова е по-голямо напрежението на съществуването. Всеки си има своя мярка за поносимост към това напрежение.
Това е „Ситуацията – България в Космоса”: питане за твоята собствена поносимост.