Не съм в кома. Закарфичила съм няколко теми, но засега те са като мъртви пеперуди - приковани към паното, интересни, красиви - и: не мърдат, не пърхат, не дишат.Странно, защото лятото е времето за живеене. Какво му е на тазгодишното лято, че бърза-бърза-бърза да си отиде?
- ако е разкрита самоличността на Banksy, какво от това?- Деймиън Хърст променил пазара на изкуство. Браво. Аз какво да направя?
- съвременното индийско изкуство - ок. Харесвам Аниш Капур (заради "Небесната порта") и Субод Гупта (заради "Двете/трите крави" и разни други негови неща readymade, заради (само)иронията обаче)- Йинка Шонибаре (заради ироничното отношение към клишетата от миналото + известно количество клишета от настоящето = популярност) [харесвам ли го?]
- "Bad painting" и "contemporary Realism" (ей тия неща:
и 
Left: Girl with Pearl Earring, Johannes Vermeer, 1665;
Right: Girl with Piercings, Ellen Catherwood, 2006)
- изкуството, което престанало да бъде нещо художествено и станало философия, политика, ритуална мистика... Или просто светът е плосък (Т.Мураками, Т.Фрийдман, Т.Прачет etc.) и се състои от сапунени мехурчета (П.Слотърдейк)?
1 коментара:
Чудесно си ги забола карфиците. Индийците и китайците са много интересни. Като че китайците са малко спекулативни. Изкуството винаги е в криза. Защото в кризата, в мъките, в родилните мъки, се ражда новото и понеже така или иначе се ражда нещо ново, ето ти непрекъсната криза и родилни мъки.
Публикуване на коментар