Jeanny, life is not what it seems

или Wer hat verloren?

Ами губят се неща. Даже цели държави. Като ГДР или Римската империя. Михаел Зайлщорфер ги свъзва директно - ГДР, ландграфство Хесен, Римската империя... - в инсталацията Junge Römer ("Юнге Рьомер"), ще рече "Младите римляни". Който си спомня (аз не помня, но човек е склонен да забравя) за Фалко, трябва да се сеща за шоуто му от 1984 г. със същото име - Junge Römer:

Зайлщорфер показва инсталацията си във Франкфурт. Излага реплика на реклама, чиито руини още могат да бъдат видяни над (източно)берлинските покриви - осемметров неон, наподобяващ магнитофонна касета от 80-те години на миналия век. Реклама от държава, която вече не съществува. Кунстхале(мястото на изложбата) е срещу "Рьомер" - сградата на кметството, издигната по времето, когато провинция Хесен била самостоятелна държава, такава държава вече не съществува. И звучи хитът на Фалко Junge Römer - като химн, посветен на младите граждани на държава, която отдавна, ама много отдавна вече не съществува.

Според някои, името на сградата идвало от чашките, с които владетелите обичали да вдигат тостове, обаче историците отричат да има връзка. Както и да е.

Дотук поне беше весело.

Докато търсех mp3-ка на записа на Фалко, попаднах на любопитен любителски микс на големия хит на диджея - Jeanny, и едно от любимите ми парчета на Rammstein - Nebel. Парчето (то и двете, май) си е абсолютна лигня, ама нейсе. Миксът, от своя страна, е груб, неизпипан и пр. Очевидно, авторът е мислел повече за текста, отколкото за музиката. Със сигурност е млад човек; може би - в момент на душевна криза, предизвикана от любовна мъка (c'est la vie).
Любопитна е трактовката - коментарът на едната песен чрез другата, преосмислянето на едната чрез другата. C'est la vie, но "животът не е това, което изглежда". Краят на любовта като смърт, а смъртта - като начало на вечна любов. И предупреждението накрая - това е само метафора, защото вечерните новини дават съвсем различна интерпретация на тая любов чрез смърт.
[Нека разкажа накратко. "Nebel" ще рече "Мъгла", рефренът е: "последна целувка" + "там, където свършва морето". Раздяла. И в мъглата... пфу, в гората: "Къде ти е обувката? Загубила си я, докато ти показвах пътя? Кой (се) изгуби? Ти - себе си? Аз - себе си? Ние - нас?", пее Фалко. Убийство.] Който има издържливостта, да чуе:

Да де, Фалко пее за сериен убиец, за психопат. Австриец е, - ама никакви намеци! Сензациите по вестниците са си сензации по вестниците. Сега говорим за друго. За преосмислянето на едно произведение чрез друго. За унищожаването на едно произведение чрез създаването на друго. За създаването(?) на друго(?). За създаването чрез унищожаване.

Те и братята Чапман ... чрез унищожаване на произведения на друг австриец... Не че имам нещо против. Или път имам против? Просто не знам какво да мисля. Буйството върху нечий гроб, както се изразяват някои... не е ли, всъщност, триумф на този, който лежи в гроба?
Не, възразява Джейк Чапман, не е важна личността на художника, преживените от него психически травми или душевните му дълбини. Важно е самото произведение и функциите, които то само по себе си изпълнява. Цитат от The Times: "Джеймс Смит, директор на Holocaust Centre (Нюарк), казва: "Посредствеността и блудкавостта на Хитлер като художник показват, че за да организираш геноцид не е задължително да си гений или психопат, и в този смисъл картините му имат някаква ценност като исторически паметници. Като прерисуваш оригиналите, за да изразиш някаква мисъл за миналото и отражението му върху днешния ден, това, може би, е най-смисленият вид вандализъм, за който мога да си спомня".

Абе, не знам.

Читаво ли е да сравняваш Макдоналдс с крематориум?
И метафорите трябва да имат някакъв здрав смисъл. Може би.