Какво пише за реализма в енциклопедиите? Че изследва действителността. Браво. Щото другите течения в изкуството изобщо не я изследват тая действителност, изобщо не реагират на действително ставащото, изобщо нямат отношение към живота като такъв. Добре, че го има реализмът, иначе човек дъх не може да си поеме от разните му там класицизми, романтизми, импресионизми и модернизми, пък за посмодернизма да не споменаваме, че си е творение на сатаната, хич да не е. Пу-пу, да не чуе дяволът. Това ли е животът - което изглежда? Не е това, казва маниакът от песента на Фалко. Нищо не е такова, каквото изглежда. Дори реализмът иска да ни покаже света по друг начин. Само че публиката търси неща, които й изглеждат познати и им се радва. Колкото по-познати й изглеждат, толкова повече им се радва. [Или пък на съвсем нереални, забавен парадокс]. Все си е друго да видиш "на картина" вестикарски портрет на президента и да го целунеш. Вестникът май не става за целувки, но картината става - това е изкуство все пак, подходящо е за боготворене. Особено, ако техниката е енкаустика (раннохристиянска иконописна техника), нали.
Симулакър, казва Бодриар. И фотореалистите го материализират. Като Хосе Мариа Кано на Петия международен салон на изящните изкуства в Москва. Впрочем, Кано е рисувал такива портрети на много лица от първите страници - от Грийнспан до Лакшми Митал, от Сергей Иванов до Назърбаев. Хората целуват Богородица в нейния храм, защо да не целуват и образа на Медведев в друг(неговия?) храм. Ето как реализмът дава възможност за полярно противоположни тълкувания независимо от вижданията на автора.
Впрочем, това ми харесва - играта на тълкувания. Съвсем юридически, каквото и да казвате )
Нищо не е такова, каквото изглежда. Даже животът. И любовта. Но това е друга тема.
“Действителността е еднакво и отвратителна, и очарователна - въпрос на гледна точка. <…> Животът е такъв, какъвто го виждаш”, казва Прилепин. "Такъв, какъвто го виждаш". Художникът показва света такъв, какъвто той го вижда. По начин, който му се струва най-подходящ да визуализира виждането му. Ама постмодернизмът бил омръзнал на публиката. Ама реализмът връщал бил изначалните ценности. Затова Прилепин бил оценен... Ако Прилепин е оценен само "за реализма си", значи е недооценен. Но и това е друга тема.
Реализмът е изкуството на тоталитаризма, четох някъде. И да, и не. Ето, тази потресаваща картина на Денис Питърсън:
Майки от Дарфур. Хиперреално. Ужасяващо реално. Почти като "Писъка" на Мунк. Може би заради цветовата гама. Може би заради асоциациите, които създава думата "Дарфур". Знам ли.
Но как да видиш света по друг начин, ако чуждият поглед не те разтресе и не те принуди да преосмислиш своя си поглед? И как изкуството да го направи, ако нямаш нагласата да погледнеш на света през чужди очи? И как да го направи, ако изобщо не желаеш да погледнеш?
И какъв трябва да си, че да видиш разпорен корем в снимка на разглобен мотор? Кой е "с отклонения" - авторът или зрителят? Или този, който не е в състояние "да види"?
Май исках да кажа още нещо. Но не помня какво...))
P.S. Сетих се. "Търсене" на Zack Zdralе:
Млад автор, скоро изкласил... Фотореализъм(чини ми се).
2 коментара:
Реализма си е проблемно течение. Като посмъртните маски на Наполеон. Във мемориала на инвалидите, ако искаш да откажеш някой от реализъм заведи го да разглежда три четри дни Лувъра и залите с класистичните живописни платна, и скулптурата върши работа - мрамор лъснат и зализан до неузнаваемост до излъчването на порцелан, на мен ми се догади още на третия час от блудкаво, сладко имитиране на природата. При съвременната цифрова фотография новия млад човек култивира различен тип прецептуалност и е по-настроен да възприема и изобразява абстрактни форми това го знам от личен опит. Вкуса на много млади хора към правенето и консумиране на графити например е добър пример. Не съм се отказал от нашия проект мисля че към края на септември ще можем да го осъществим. Ще се радвам да работим заедно. Поздрави !
И аз ще се радвам :)
Публикуване на коментар