"Разбира се, всяка добродетел в името на Христа въздава благодат на Светия Дух, но най-много въздава молитвата, защото тя, един вид, е винаги в ръцете ни като средство да добием благодатта на Духа. Иска ви се, например, да отидете на църква, но или няма църква наблизо, или службата е свършила; иска ви се да дадете милостиня на просяк, но просяка го няма или нямате какво да му дадете; иска ви се да запазите девствеността си, но поради устройството на личността ви или поради усилията на враждебни козни, на които вие, поради немощ човешка, не можете да устоите, нямате сили да изпълните; иска ви се да направите нещо друго добродетелно в името Христово, но също нямате сили или не ви се пада сгоден случай. А това не се отнася до молитвата по никой начин: за нея всеки и винаги има възможност - и богатия, и бедния, и знатния, и простосмъртния, и силния, и слабия, и здравия, и болния, и праведния, и грешника. Велика е силата на молитвата, и тя носи най-много от Духа Божи и всекиму е най-удобно да я стори. Чрез молитвата ние сме удостоени да беседваме с Всеблагия и Животворящ Бог и Спасител, но и тогава трябва да се молим само докато Бог Свети Дух не снизойде до нас в известните му мерки на небесната Си благодат. И когато благоволи да ни посети, то ние трябва да престанем да се молим. Защо тогава да му се молим: "ела и се всели в нас и ни очисти от всичко скверно, и спаси, Блаженни, душите ни", щом Той вече е дошъл при нас, за да ни спаси - нас, уповаващите на Него и призоваващи Името Му свято во истината, тоест за да Го срещнем смирено и с любов, Него - Утешителя, в храма на душите си, поревнали и зажъднели пришествието Му".
Така проповядвал Св. Серафим Саровски (1754-1833).
През 1912 г. Митрофан Лодиженски - философ и мистик (с трудове за йогизма, освен другите) написва статия, съпоставяща Св. Серафим със Св. Франциск от Асизи. В нея познавачът на религиите твърди, че православният Св. Серафим стои по-високо от католическия Св. Франциск, защото последният не се самобичува заради първородния грях, а се стреми да подражава на Исус като помага на хората. През същата 1912 г. в Париж е открит препис от молитвата на Св. Франциск за мир:
Seigneur, faites de moi un instrument de votre paix.
Là où il y a de la haine, que je mette l'amour.
Là où il y a l'offense, que je mette le pardon.
Là où il y a la discorde, que je mette l'union.
Là où il y a l'erreur, que je mette la vérité.
Là où il y a le doute, que je mette la foi.
Là où il y a le désespoir, que je mette l'espérance.
Là où il y a les ténèbres, que je mette votre lumière.
Là où il y a la tristesse, que je mette la joie.
Ô Maître, que je ne cherche pas tant à être consolé qu'à consoler, à être compris qu'à comprendre, à être aimé qu'à aimer, car c'est en donnant qu'on reçoit, c'est en s'oubliant qu'on trouve, c'est en pardonnant qu'on est pardonné, c'est en mourant qu'on ressuscite à l'éternelle vie.
В превод:
Господи!
Направи ме оръдие на Твоя мир,
за да давам любов там, където ме ненавиждат,
за да прощавам там, където ме обиждат,
за да съединявам там, където се карат,
за да нося радост там, където царува печал,
за да запалвам светлина там, където настъпва мрак.
Господи!
Не ме утешавай, а направи така, че аз да утешавам.
Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам.
Не прави така, че да ме обичат, но направи така, че аз да обичам.
Защото който даде, той получава. Който забравя себе си, той намира. Който прощава, той бива простен. Който умира в себе си, той се събужда за Живот. И ако ние в твое име, Господи, умираме, то влизаме във Вечния живот.
Амин!
Преводът не е точен, знам. Но не е там работата. Важен е смисълът, не буквалността. "Който забравя себе си, той намира". Намира смисъла? Ако рисуваш икони, духовен ли си? Ако живееш сега и купуваш подаръци за Коледа, значи ли, че си бездуховен и консуматор? Всичко сътворено, е ли с божая искра? И всичко сътворено, изкуство ли е? Изкуство - защото искаш нещо да кажеш, защото творенето ти носи радост, защото творенето ти дава хляб? И давайки ти хляб, търсиш как да му предадеш смисъл... след като вече си го направил, за да те храни.
"Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам".
Така проповядвал Св. Серафим Саровски (1754-1833).
През 1912 г. Митрофан Лодиженски - философ и мистик (с трудове за йогизма, освен другите) написва статия, съпоставяща Св. Серафим със Св. Франциск от Асизи. В нея познавачът на религиите твърди, че православният Св. Серафим стои по-високо от католическия Св. Франциск, защото последният не се самобичува заради първородния грях, а се стреми да подражава на Исус като помага на хората. През същата 1912 г. в Париж е открит препис от молитвата на Св. Франциск за мир:
Seigneur, faites de moi un instrument de votre paix.
Là où il y a de la haine, que je mette l'amour.
Là où il y a l'offense, que je mette le pardon.
Là où il y a la discorde, que je mette l'union.
Là où il y a l'erreur, que je mette la vérité.
Là où il y a le doute, que je mette la foi.
Là où il y a le désespoir, que je mette l'espérance.
Là où il y a les ténèbres, que je mette votre lumière.
Là où il y a la tristesse, que je mette la joie.
Ô Maître, que je ne cherche pas tant à être consolé qu'à consoler, à être compris qu'à comprendre, à être aimé qu'à aimer, car c'est en donnant qu'on reçoit, c'est en s'oubliant qu'on trouve, c'est en pardonnant qu'on est pardonné, c'est en mourant qu'on ressuscite à l'éternelle vie.
В превод:
Господи!
Направи ме оръдие на Твоя мир,
за да давам любов там, където ме ненавиждат,
за да прощавам там, където ме обиждат,
за да съединявам там, където се карат,
за да нося радост там, където царува печал,
за да запалвам светлина там, където настъпва мрак.
Господи!
Не ме утешавай, а направи така, че аз да утешавам.
Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам.
Не прави така, че да ме обичат, но направи така, че аз да обичам.
Защото който даде, той получава. Който забравя себе си, той намира. Който прощава, той бива простен. Който умира в себе си, той се събужда за Живот. И ако ние в твое име, Господи, умираме, то влизаме във Вечния живот.
Амин!
Преводът не е точен, знам. Но не е там работата. Важен е смисълът, не буквалността. "Който забравя себе си, той намира". Намира смисъла? Ако рисуваш икони, духовен ли си? Ако живееш сега и купуваш подаръци за Коледа, значи ли, че си бездуховен и консуматор? Всичко сътворено, е ли с божая искра? И всичко сътворено, изкуство ли е? Изкуство - защото искаш нещо да кажеш, защото творенето ти носи радост, защото творенето ти дава хляб? И давайки ти хляб, търсиш как да му предадеш смисъл... след като вече си го направил, за да те храни.
"Не прави така, че да ме разбират, но направи така, че аз да разбирам".
Powered by ScribeFire.
