Почнала съм и аз като сапунка да въртя едни и същи реплики - изкуството-пазарът, изкуството-пазарът... Истината е, че ме интересува дали е възможно в наше време по някакъв начин изкуството да се обозначи извън пазара. Възможно ли е някой да научи, че е създадено произведение на изкуството, ако информацията за това не мине през пазарните средства за комуникация? Ако "Нирвана" не бяха пробили на пазара, щеше ли някой да знае за тях? И щеше ли изобщо да я има "Нирвана"?
Кой може да каже нещо за изображението, което археолозите определят като фигура на богинята Ищар? Всеки ли е можел да се пробва да я извае? Може би такива(фигури) ги е имало с хиляди, слагали са ги до табелката на вратата(като икони до звънеца, както правят в Малта) и са стрували стотинки, защото всяка грънчарница е имала калъпа? Уникалността ли прави от предмета произведение на изкуството или изкуство го прави нещо такова, имагинерно, което е причината (една от )теракотите да краси колекцията на Британския музей - независимо, че никой точно не знае дали е акадско-шумерска или вавилонска, дали е Инана/Ищар или сестра й, дали изобщо е това, което ни се иска да бъде. Дали точно неразбирането ни, неизвестността, тайнствеността не прави от керамичния образ произведение на изкуството? Защото, ако всичко е ясно, каква е връзката с трансцедентното начало, без което битието е толкова скучно? Не живее ли там изкуството - в граничната област между битието и отвъдното, между ясното и неразбираемото, между обичайното и потрисащото, между красивото и кича, в царството на неопределимото...? Пазарът ли е входът в това царство? Фейс-контролът - това е, със сигурност. Някой да каже: каква е съдбата на тези, които не минат през фейс-контрола? Ще ги има ли утре?
Пазарът живее днес, за деня. Аз също.В космически измерения, Шекспир също е еднодневка. Но съизмерен с мен, Шекпир е вечност. Инана/Ищар или сестра й, или която и да е там - къде й е мястото в тази скала? Била ли е вечност тогава - преди близо три хилядолетия, вечност ли ще е след още толкова (ако има кой да мисли по въпроса след трийсетина века) или само сега така ни изглежда? Ако не се фиксира, изкуство ли е изкуството? Или е само мимолетно мяркане в новините - като: "майката на Бритни написала бестселър".
Имам ли отговор? Не. Ще ми се, ищахът да видиш всички камъни, да е критерият. Но не е. Всяко време си има своите критерии. Майсторлъкът е, да ги напипаш и погъделичкаш. Късмет е, да додрапаш до гъдела на някое следващо поколение. Сигурно по тази причина пазарът заложи на днешното и заряза умрелите, за които си въобразява, че си ги е изяснил и в тях вече няма скрито покрито. Сега му е времето да направиш удар.
Да, ама не. Това - човекът, все нещо не вдява, все нещо смахнато го тегли, все гледа да надзърне в непостижимото. И на ти го - "лятото на ужасите": Хитлер в музея на мадам Тисо (обезглавен от посетител), електрически стол като атракция, златни рибки в блендер, "китийско мъчение" с водна капка (пак в атракцион), имаше ли още? Изкуство ли е това? Защо не? Важното е, като те скандализира, да те накара да мислиш. Но и това никак, ама никак, не стига, за да кажеш, че е изкуство.
Ако звучи като "издигане над", силно грешите. Цялото писание е "спускане в". Ако трябва да обяснявам, значи не трябва да обяснявам. [Знае ли някой първоизточника на тази гениална сентенция?]
----------------------
Най-скъпата картина в колекцията, събирана за Хитлер. Колко бихте платили днес за нея? И защо, а?
14 коментара:
Витрувйи бил толкова некадърен архитект, че сгафил някаква сграда или мост и го изпратили на заточение в римските провинции. Той се отчаял и взел да пише за архитектурата. По време на ренесанса а и до ден днешен това е единствения и най-изчерпателен труд за архитектурата на Римския имперски разцвет. Сещаш се за Витрувиянския човек на Леонардо той е извел и човешките пропорции и е съизмерил с тях архитектурата, поставил е основите на антопоцентричността в ренесанса. Ето как един изхвърлен от пазара творец се оказва най-ценен. В днешно време номера е да не участваш, защото така или иначе историята утвърждава ценностите. Щом куратора на Базел с когото бях онзи ден подкупва публиката с евтини трикове, краят на N формите е дошъл навлизаме в новото средновековие на анонимното изкуство ние сме пионерите. Трябва да осъществим нашия проект, но аз сам виновен за което се извинявам. Влязох в процедура по нова хабилитация и докато не я направя нямам време за лично творчество и проекти. Ето как живота ни отнема възможността да правим това което ни харесва и ни принуждава да се увъртаме. И да лъжем себе си и останалите, че всичко е наред, че се държим свободно че сме господари на съдбата си.
Историята утвърждава ценностите, ако научи за тях. Там е иронията - какво научава историята? И как го научава?
-------
Категорията "вина" няма отношение в случая. Не го мисли по този начин.
Житейско-обективните обстоятелства са съвсем различни, но психологически и аз се чувствам почти като теб, макар да "бутам" не собствен проект, а два чужди (но пък на близки хора) :)
Стискам палци да успееш! Да не ти е уроки!
Ищар(или каквото е там) винаги ще бъде оценявана като изкуство от по-високо ниво. Не нивото на иконките по звънците и лъвските главички на хлопалата на вратите. Защото като погледнеш преди 4000 години вавилонците не са имали възможностите да произвждат "масово" такива неща - със сигурност е било уникално. Както са уникални Мона Лиза, Давид на Микеланджело или Деветата симфония на Бетовен. Автора не би могъл да го повтори никога, а в същото време това, което е направил е било уникално и неповторимо за времето си, иначе казано "изпреварило времето си". За това автобиографията на майката на каква-беше-там не е никакво изкуство, с нищо не е уникална, не е изпреварила никакво време. Възползва се от чужда слава, като използва чужди идеи. Колко по-ниско може да слезе човек?
Не знам. Не съм сигурна, че технологиите на Вавилон не са позволявали масово производство. Иначе не знам как трябва да строили Портата на Ищар, да не говорим за 90-метровия зикурат, към който отвеждал пътя, започващ от тази порта и пр. такива неща. Портата на Ищар е забележителна именно с огромното количество идентични теракотени орнаменти. Точно поради това направих абсолютно произволното предположение, че теракотената фигура на Ищар не е изключено да е произвеждана масово, казано на съвременен език. Но това е просто спекулация, която имаше служебнна функция и трябваше да въведе проблема за "уникалността като есенциален белег на изкуството". Ако е така (ако някакъв предмет/изображение/звук е изкуство, само защото е уникален и не може да бъде възпроизведен със същото качество) значи фотографията по дефиниция не може да бъде изкуство. Човечеството всеки ден произвежда уникални глупости - те произведение на изкуството ли са? Възможно е, не знам.
Говорим за съвсем различни неща - портата на Ищар е датирана към 15-ина века по-късен период и създадена от съвсем друга цивилизация. Освен това изобажението е голям дялан камък в сложна форма, не е като да направиш тухла примерно. Не можеш да правиш Мадарският конник масово, дори днес. В Портата на Ищар са ползвани много идентични и еднакви символи и материали. Това разбира се не го прави по-малко изкуство, напротив. Уникалността сама по себе си не е изкуство, тя е необходимо, но не и достатъчно "качество", с което може да се гордее едно произведение, за да се нарече "изкуство". "Форд Т" е квинтесенцията на масовото производство, но (поне за мен, де) е пример за произведение на изкуството. Въпреки, че е и добър пример за хубав маркетинг и владеене на пазара, за който спомена в поста... Въпросът е, че е уникален и гениален. Никой преди него(Хенри Форд) не се е сетил да направи това, но всеки след него го повтаря. Един вид всеки ТВ-герой и чалга-звезда, които после "всички" копират, е гений на изкуството, но на онова по-нисшото изкуство, за което четох в някой по-предишен твой постинг. Геният да инспирираш, да вдъхновяваш останалите да повторят това, което си направил. В цялата суматоха обаче, уникалността на това, което си направил може да се изгуби някъде.
.
Фотографията е изкуство също толкова, колкото и останалите. Разбира се, има степени - снимката в паспортите ни или семейните албуми изобщо не е толкова изкуство, колкото някой от портретите на Наполеон от Жак Луи Давид - изпълняват приблизително еднаква функция. Разликата пак е в уникалността - снимката в семейния албум я правим всяка година за хилядни от секундата, нямайки никаква идея какво се случва в затвора, портретът, който са ни направили във фотостудиото е един от 50, които днес ще направи фотографът и на вечерта изобщо няма да си спомни за тях. Портретите на Наполеон са правени(тук вече стрелям насляпо) с дни, остават в историята, дори ако щеш - биват пародирани, вдъхновяват някой да прави неговото си изкуство, да осмива. Кой е правил пародия на паспортната снимка на Джон Смит?
.
Ако визираш липсата на уникалност в снимките в смисъла на това, че могат да се направят милион копия - това вече е техниката. Уникалността и всъщност изкуството не е хартията, поставена в рамка на стената на някоя галерия или отпечатана в следващия брой на Нешанъл Джиографик, тя е в лентата или дигиталния запис. Но това са подробности. "Тайната вечеря" по-малко изкуство ли е, като я гледаме всеки ден на щанда на корицата на онази-книга? А една снимка не може да се повтори. Колкото пъти да се връщаш на същото място, слънцето никога пак няма да свети така. Дървото няма да е със същите жълтеникави листа. Може да направиш "римейк", но това вече е съвсем друго произвдение на изкуството. Трети май на Гоя е страхотна картина, Убийството на император Максимилиан на Мане вече е съвсем друга, но също толкова страхотна картина...
.
Мисля, че се отплеснах твърде много и всъщност не съм казал нищо съществено, бих се шокирал, ако си прочела всичко внимателно и си разбрала нещо, толкова съм разпилян:)
Забравих един от любимите си цитати на Салвадор Дали:
The first man to compare the cheeks of a young woman to a rose was obviously a poet; the first to repeat it was possibly an idiot.
:)
Всичко прочетох, даже три пъти. Но колко внимателно съм чела, трудно ми е да кажа, защото имам лошия навик да се хващам за неща, които да ми помогнат да развия някаква актуална за мен мисъл. Не е хубаво това, така ми убягват други същностни неща.
----
Прав си - Портата на Ищар е датирана хилядолетия по-късно от фигурката. Но и фигурката е теракота, 50-тина см. Поне така пише в "История на изкуството". Но там пък пише още, че се намирала в Кото, а всъщност е притежание на Британския музей. Както и да е.
----
И паспортната снимка може да бъде уникална. Преди много години имах късмета да попадна на фотограф, който беше си поиграл да обработи снимката ми така, че хем да отговаря на изискванията, хем да отразява по някакъв начин собствената ми индивидуалност (за да проявя скромност и не кажа "уникалност" :) ). Беше влюбен в колежката ми и искаше да блесне пред нея, затова се беше постарал. Но така или иначе не жанрът определя. Вярвам, съгласен си - щом намираш, че "Форд-Т" е произведение на изкуството.
Не знам дали съм права като стигам до извода, че за теб основен критерий е новаторството, че произведение на изкуството е нещо, което е уникално, защото инспирира хората да го повтарят, да му подражават, т.е. само по себе си се превръща в обект? Казано по друг начин - няма да е изкуство, ако няма социален ефект. И значи моята паспортна снимка не е произведение на изкуството, защото старият ми паспорт беше унищожен, а и преди това кой ли я е видял, че да го потресе и да поиска да я копира :)
Тия дни четох, че във Вашингтон в момента има изложба на Jan Lievens, чиито картини често били приписвани на Рембранд. Това е друг аспект на проблема, не ли?
Споменах, че уникалността е необходимо, но не и достатъчно качество. Можеш да направиш нещо наистина уникално, но това да не е произведение на изкуството, а просто... нещо - за това уникалността не е достатъчно. От друга страна не вярвам, че може да изкопираш нещо от някой, и твоят продукт да е изкуство - за това уникалността е необходима, или поне аз така разсъждавам де. Както вече споменах - Убийството на император Максимилиан, а също Закуска на тревата и дори Олимпия са "нови версии" на стари картини, но те вече съвсем друго изкуство. Парадокс, но точно тези три картини са може би най-известните на Мане. От друга страна не смятам, че рок версия на "Синия Дунав" примерно би могла да се нарече произведение на изкуството.
.
Разбира се "изкуство" е широко и разтегливо понятие и може да си спекулираме колкото си искаме с него. В предходният си постинг бях споменал, че паспортните снимки не са изкуство, тъй като фотографът ще направи един куп снимки за деня и накрая няма да помни нито една от тях. В твоя случай обаче въпросният фотограф може би още помни как е правил(не разбирам всъщност какво точно е правил на снимката толкова:) ), какво си е мислил и как е очаквал твоята(и на колежката ти) реакция... А вече колко е изкуство, ако е забравил и само ти помниш тази снимка и т.н., тук отиваме до вечният философски въпрос за дървото в гората. Ако някой уличен музикант направи страхотен импровизиран "gig", който никой не запише, а чуе само преминаващата тълпа, това произведение на изкуството ли е?
.
Кофти за Ян. Въпросът тук е как разглеждаме творбите му - строго като картина, масло върху канава, като произведение на Ян Ливенс, на Рембранд, произведение на холандската златна ера, на европейското ренесансово и пост-ренесансово изкуство, на цялото човешко изобразително изкуство ако щеш... В колкото по-голям мащаб гледаме на нещата, толкова по-малко значение има отделната личност. От друга страна опираме и до споделеното авторство(не съм много запознат всъщност каква е историята между двамата) - какво би бил единият без другият, какво биха направили сами, дали заедно са работили върху някоя творба и т.н. и т.н. Доста от картините, приписвани на Леонардо също са с неизяснени автори и обратното - в много чужди картини Леонардо е оставил своя пръст(четка:) ). Разглеждайки автобиографията и животът на Моне, Изгревът е важна картина, без която той не би бил същият, но изучавайки историята на изкуството от края на 18 век или течението Импресионизъм като цяло, няма особено голямо значение кой е нарисувал картината, по-важно е какъв е нейното въздействие върху всички останали последователи(може би примерът е лош - картината просто дава името на Импресионизма, не е кой знае колко "лице" на течението, но това е съвсем друга тема)...
Специални благодарности за последния ти коментар! - помогна ми да осъзная, че всъщност се опитвам да форматирам някаква "историческа справедливост" (causa perduta, естествено). Опитвам се да защитя личността на автора (уличният музикант може би прави невероятно изкуство, но никой да не знае това, дори той самият. Ако отречем това, значи да отхвърлим онова, което_каквото_и_да_e_то, наричаме трансцедентално и без което - има ли изкуство, не знам). Поради тази причина не съм склонна да придавам определящо значение на социалната съставляваща на дефиницията за изкуство. Представи си, че след стотина години някой изрови запазено копие от моята паспортна снимка и я обяви за шедьовър от неизвестен автор :)
-----------
Защо да не могат да бъдат използвани акорди от "На хубавия син Дунав" за рок парче? Може. И, колкото и да са далеч от хармония, ритмика и пр. на оригинала, рокаджиите ще са длъжни(не точно, просто утрирам :) ) да посочат, че е "версия на валса" само заради съобразяването с разпоредбите на авторскоправните закони и международни конвенции. Обаче това няма никакво отношение към изкуството като такова, нали?
Въздействието върху последователите!, прав си. Въпросът е кога_и_дали ще се появят последователи. Веднага, след месеци, след векове? Което прави от пазара съмнителен критерий. Но пазарът, без съмнение, е популяризиращ фактор, фиксиращ фактор. Извън него е въпрос на късмет дали някой ще научи за съществуването на дадена творба. Какъвто късмет бедният ми фотограф на паспортни снимки няма :)
----
Може ли изкуството да се определи като гранична зона между земното и трасцедента? Каквото и да означават тези понятия. Ключовите думи са "гранична зона", но между какво? Каква врата открехва една картина?
Не знам какво повече да кажа, съжалявам че ти променям възгледите:) Най-накратко, изучавайки античното изкуство, кое ни създава повече проблеми - липсата на известен автор или като цяло липсата на достатъчно наследство, което да разглеждаме. Понякога дори не сме сигурни коя цивилизация точно е създала някоя керамична фигурка или ваза
-
Може, разбира се(относно рок-Щраус). Пак всъщност изказвам лично мнение - ако някой направи римейк на филм на Бунюел в чалга-клип, за мен това няма да е изкуство, ще е някаква гавра. Би станало нещо подобно, валс с електрическа китара, за мен е гавра. Може пък и да съм пропуснал някоя добра идея, знам ли...
Разбира се, без Пазар, няма как някой "чужд" човек да научи за дадена творба. За да я "копира", да направи своя версия или нещо друго. Без Пазарът няма как масово хората да научат за дадено произведение на изкуството. Дали някой е написал по-добри симфонии от Бетовен? Дали някой е ваел фигури по-добре от Микеланджело? Дали някой е свирил(писал за)на цигулка по-добре от Паганини? Като стана дума за това - фактът, че Васко Абаджиев не придобива международна известност прави ли го по-малко велик цигулар? Общо взето куп въпроси без отговор. Или единственият смислен, че без Пазар и мейджър съксес, няма как "масово" една творба да бъде оценена по "достойнство"(думите са толкова.. празни). Оттам обаче следва другият въпрос - заслужава ли си. Заслужава ли си Ван Гог известността, цял свят да е чувал името му, но в същото време 95% от хората да го познават като "оня лудия, който си отрязал ухото и е спал с проститутки и е разнасял сифилис(наскоро се опитваха да ме убедят в това последното!?)". Заслужава ли си целият този... "срам"(мен не ме е срам от невежи, ако някой моден инвалид ми каже, че съм се облякъл лошо, няма да ми направи впечатление), за да може останалите 5%(а може и да са много по-малков същност) да знаят, че той е великият художник, нарисувал 7-800 картини за по-малко от 10 години активно рисуване, "лудият", който в промеждутъците между няколкоседмични пристъпи рисува красоти като Звездното небе и Поле с гарвани, смахнатия тип, нарисувал пръв хубава, красива, цветна нощна картина... Можем до утре да изреждаме позитивните му качества, но в края на краищата той ще остане известен с това, че е луд. Както Фреди Меркюри ще остане известен с това, че е педераст например. Странните качества на тълпата...
-
Не бих нарекъл изкуството гранична зона. Границите разделят. Според мен изкуството е точно обратното, той е връзката между.. всичко. Връзка във времето - Една барокова музикална творба ме връща 300 години назад във времето. Когато влезнеш във Версай забравяш за мобилните телефони, сателитите и лаптопите(може би, де, не съм имал честта за съжаление). Връзка в пространството - най-елементарната снимка от туристически справочник те праща там. Връзка между хората - спомената по-горе картина Поле с гарвани говори повече за Ван Гог отколкото томове с психоанализа. Връзка между истинското и въображаемото(религиозни творби, символизъм, сюрреализъм)... Границите са лоши(може да звучи много комунистически), изкуството като цяло свързва, може би различните видове изкуства слагат някакви класови граници. Чалга-изкуството(независимо дали в музиката, киното, фотографията или каквото и да е) определя определена класа хора.
А може и изобщо да не съм разбрал какво искаш да кажеш, обикновен разсъждавам сам повече, отколкото да се опитвам да разбера какво са ми казали:)
Тъпо ли е, че пиша анонимен?
Ще почна отзад напред :)
Не е тъпо, че си анонимен. Въпрос на личен избор - ако решиш, ще ми кажеш кой си, ако решиш - не. Ще се радвам, ако ми кажеш, но няма проблем и да премълчиш.
За границите - като казвах "гранична зона", имах предвид нещо като телепорт :) Имах предвид, че изкуството е точно връзка, но не точно между хора. А между човека и някакви ценности, които не произтичат от собствено битието, разбирано като ежедневие. Тази метафора с бароковата творба е точно нещото, което имах предвид - творбата като зона, като портал, като както_искаш_го_наречи, което те пренася някъде другаде, където физически не можеш да бъдеш, само духовно. Ако щеш, наречи тази зона "Чистилище" (много ли е тъпо сравнението?). Чалга-изкуството винаги е отсам, то не е в "зоната" (виж "Сталкер").
За Ван Гог и Фреди Мъркюри, и техния имидж. Какво значение има този имидж? Имиджът е опаковката, в която "загръщат" стоката, за да се продава по-добре. Има хора, които купуват опаковка. За съжаление, малко от хората, които биха купили стоката могат да си го позволят. Е, това последното не важи за Фреди :)
Има и друг момент - не бих си купила нито картина на Ван Гог, нито оригинално парче на Фреди. В първия случай - защото картината изисква грижи, каквито аз не мога да й осигуря. Във втория случай - защото не съм фен на Фреди въпреки огромния му талант, който не оспорвам. Другият проблем: вкусът; харесването на неща, за които отлично си даваш сметка, че са по-малко талантливи от други, които не харесваш чак толкова.
Впрочем, едно е да слушаш запис с колкото и отлично качество да е в къщи, друго - в концертната зала на живо. Едно е да си купиш Ван Гог, друго - да посетиш изложба с негови творби. Като купуваш, разчиташ на пазара като посредник. Като посещаваш музей, разчиташ на посредничеството на куратори.
Дойдох си на думата. Преди години спорих с културолог (понастоящем е в Амстердамския университет), който твърдеше, че чалга-културата може да бъде елиминирана само чрез своеобразна цензура, упражнявана от своеобразен борд на старейшини в съответната област на изкуството. Тия дни аха-аха да приема, че е имал някакво основание. Но не, не бих могла да приема. Въпреки че изкуството по дефиниция е елитарно нещо. Само дето елитът няма как да бъде дефиниран, няма списъчен състав. И не трябва да има.
Така си мисля, де. Може да греша.
Та, не съжалявай, че ми променяш възгледите. На мен ми харесва, когато овреме се усетя, че мислите ми са тръгнали в погрешна посока :)
Ами от една страна анонимността ми няма значение, тъй като така или иначе не се познаваме, от друга е глупаво, защото ако забравя адреса на блога или нещо такова се губи връзката, не знам - ако погледна отстрани, неучаствайки в разговора бих решил, че този анонимния е доста некултурен:) Както и да е
-
(бел.авт. написах нещо доста дълго и после осъзнах, че не съм ти разбрал мислите правилно, така че - пиша отначало:) )
Разсъждавайки малко над това, мога напълно да се съглася с теб. Отваряйки една брошура със снимки от Кушадасъ не гледаме шедьоври на изкуството на 21 век, а гледаме поредното конвеирно(или чалга, дали са синоними?) изкуство, което не цели нищо друго, освен елементарно изобразяване на населеното място, за да те накарат да си дадеш парите и да идеш там, макар че всъщност тази крайна цел е маловажна в нашия случай. Въпроса е, че снимките те карат само да си кажеш а, колко е слънчево или какъв хубав пясък има там.
Ако видиш някоя страхотна снимка на плажа на Кушадасъ(трябваше да избера по-готин пример), която не е чалга, е онова другото изкуство, ще те завладеят съвсем други мисли. Коренно различни, които няма да са свързани с материалното и физическо пренасяне от София/Пловдив или където е там на плажа на Кушадасъ, а нещо по-висше. Заобикалящата среда е само материално изображение на това, което искаш да кажеш. Дали ще е плажът в Кушадасъ, Монако или Камен бряг, няма особено значение. Докато за онзи от туристическата агенция това е основното, да покаже Кушадасъ. Накратко - по важно е как, а не какво. Тук, Чистилището, Там. Една плоска творба, гледайки от Тук, ще те върне пак Тук. Едно истински възвишено изкуство, ще те пренесе от Тук - Там. Това "Там" пък вече може отделно да се разъсждава какво е, своята, някоя чужда душевност, мисли, идеали...
Значението е, че повечето хора ценят опаковката, а не съдържанието, както ти казваш. И когато в кофти... в чалга опаковка си сложил нещо наистина качествено и ценно, това качествено и ценно нещо запазва ли си стойността, независимо от опаковката? Тайната вечеря на Леонардо все още толкова ценна ли е, след като я има къде ли не, репородукции по плакати, пъзели, на чаши, гоблени, покривки и още и още... Макар, че всъщност това е "грях" не на самият автор на творбата - в случая Леонардо, а на тези, позволили това "изчалгяване" на творбата - на италианската църква или който там държи правата на рисунката, тук вече ти си спецът:) Трябва ли изобщо една творба да има "опаковка", която да я "сваля" до хората и да им я предоставя в лесно смилаем вид(разни тайни М-ове, жени в мъжки дрехи и някакви масони, които държат ножове зад гърбовете си)? Трябва ли изобщо някоя творба да става достояние на хора, които не биха могли да я приемат такава, каквато е?
Аз лично съм против частните колекции, кой съм аз, че да притежавам картина на Ван Гог? Айде, той има стотици, но ако си купя Вермеер? Ако реша, като онзи японеца, да си я запаля и да ме погребат с нея?
Музиката е съвсем друга история, всеки може да си притежава "оригинален" запис на някоя творба. Дали би си го купила вече е изцяло финансов въпрос и оценка на качествата ИЛИ вкуса. Хладният ми поглед или слух може да каже - да, това е качествено изпълнение, но в същото време да не ми хареса лично на мен. Оценявам достойнствата, но персонално не ме впечатлява:) Мога да ти дам няколко примера, но не знам с кои стилове си запозната - оценявам достойнствата на Депеш Мод например, на Елив Пресли, на Й.С. Бах ако щеш, знам че са велики изпълнители и музиканти(във възходящ ред на споменаването по-горе), но не ми харесват кой знае колко много, тоест не мога да седя и да ги слушам цял ден или няколко часа.
Оо.. с изобразителното изкуство не знам, с музиката има огромно значение от записът, изпълнителите. Популярната музика обикновено се изпълнява от оригиналният автор и почти никой друг не прави "кавъри". При класическата музика е съвсем друго, там има огромна разлика между диригент+оркестър и диригент+оркестър2. Разбира се, седейки пред компютъра е съвсем друго от това да слушаш на живо, но това е днешният свят. Колко хора могат да си позволят, тоест колко могат практически да отидат на новогодишния концерт на виенската филхармония? Същевременно колко ги гледат по телевизията?
За изобразителното изкуство е още по-различно, особено за по-конкретни творби, като имперсионизма, дивизионизма или пък някоя фреска да речем, за скулптури хич да не говорим - няма абсолютно нищо общо в начинът на възприемане през компютър или на плакат, в сравнение с това да я видиш на живо, там където трябва да бъде.
За да се върна към несобствени разсъждения, а отговор на твоят коментар - честно казано, не разбрах особено какво имаш предвид под разликата в това да си купиш картина или да я видиш в изложба.
Твърдата ръка за цензура и елиминиране на чалга изкуството е от онези красиви утопии, които никога няма да се сбъднат, защото просто са невъзможни. И, като повечето утопии, не са практически използваеми. Не е възможно да се направи разделение на хората, на елит и плебс. Или поне със сигурност това разделение няма да е честно. Ако ние останем от другата страна? А откъм елитът останат хора, като хм.. Джордж У. Буш или Сара Пейлин(акцентирам на личностите, не на политическите им възгледи)?
Чалга изкуството просто трябва да съществува. Отделянето на "елитът" от "плебеите" става от самосебе си, но отнема време, за съжаление обикновено по-дълго, от едно поколение. Макар, че може да е един вид разисъм(ъъ "културизъм"? хаха), но спокойно може да се прави социален профил на групи хора, разделяйки ги по това каква музика например слушат. Чалга, рок, онова_нещо,_което_пускат_по_мтв, джаз, класическа музика и т.н., в общи линии колкото са по-малки разликите в качествата на отдените индивиди, толкова е по-низшо изкуството. Съвсем лесно можеш да сложиш под една шапка всички чалга/мтв звезди, като характер, мисли и т.н., повечето рок звезди, но разликите между хора като Караян, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, дори ако искаш Иван Ангелов, е огромна. Това са хора които мислят, имат собствено мнение и го показват.
Въпросът(или пък проблемът?) е, че границите между тези "класи" хора са плавни. Някои хора слушат и чалга и джаз, други и рок и класическа музика. Това е като спектърът на дъгата, може да отделиш синьо, жълто, червено, но това е генерализиране - имаш безброй останали цветове, които пропускаш и са някъде по средата - ако приемеш, че оранжевото е червено това ще е "надценяване" на оранжевото, ако приемеш, че е жълто ще е "подценяване". И в първият случай цветът, който е с един нанометър по-къса вълна от оранжевото ще е изключително прецакан, тъй като ще иде при жълтото... Аз пък и аз една метафора измислих:)
п.п. ползваш ли инстант месинджъри(айсикю, скайп) или не знам... чувствам се леко кофти "анонимен":)
Извинявай много, че толкова дълго не ти отговарях! Липсата на време ме депресира и дори да имам достъп до компютър, чакам ми се проясни поне малко от малко в душата :)
Имам YM, разбира се. Винаги има някой компютър включен, но това не означава, че аз съм пред точно този комп, на който YM е кънектван. Така или иначе това е моят ник (достъпен и през IM) - mikstura@yahoo.com.
Още веднъж се извинявам за закъснението!
Ако все още следиш отговорите ми :)
Статията ви е много приятна, радвам се че ни пишете и дано да продължавате така любознателно и полезно и през тази година.Дори смятат да препоръчам блога ви и на мой близки,понеже тук се пише и се разбира от изкуство, а в днешно време рядко се среща истински ценител и човек който да се интересува от нещата,които пишете. Дали в граничната област между битието и отвъдното, между ясното и неразбираемото както пишете има някакъв вход няма как да знаем със сигурност.В крайна сметка всеки сам решава как да води живота си пълноценно и дано за него добротата е главната врата.
Публикуване на коментар