Не е заради горещините. Мога, разбира се, да си измисля оправдание. Едно добре измислено оправдание си е изкуство. Ама ако имах време за измисляне на оправдания, щях да го използвам за друго. Не знам каква ще е ползата от това "друго", но щеше да ми е по-забавно. Нямам нито време, нито ищах да наругая сама себе си. Пребивавам в състояние, граничещо с принудителна исихия.
Като си говорим за исихия, винаги съм я разбирала като пауза в обработването на информация, пресищане и "забиване" на мозъка като компютър, заразен с вируси. Исихията, IMHO, има смисъл като отказ да произвеждаш информация. Убийте ме, не схващам как можеш доброволно да се откажеш да приемаш информация. Все едно да изпаднеш в кома. Но колкото и да ти се ще, тая работа не зависи от волята ти. Няма начин. Пък е и гадно. Наскоро американски съд реши, че жена, пребиваваща 20 и кусур години в такова състояние ("vegetable") на практика е мъртва, та й изключиха животоподдържащите системи. Съдебното решение е по иск на съпруга, който(съпруг) междувременно се беше обзавел с ново семейство и управляваше милионен фонд, създаден с цел лечението на "зеленчука". Както и да е. Искам да кажа, че отказът от приемане на информация си е признание, че си жив умрял. Та исихията се оказва или доброволно зомбиране, или извратено лицемерие (господи, къде си забравих прочутата търпимост към всичко, що не е агресия!).
Нищо.
Гледах видео-интервю с Дима Бавилски. Ако вече не съм го казвала някъде, първо открих блога му - допадна ми като мислене. После прочетох романите му - харесаха ми като начин на писане. Дима обича героите си, а това е нещо много дълбоко, без него няма многоплановост на творбата, няма вариативност на тълкуванията, няма смисъл.
И тъй като съм в "зеленчуково" състояние, само ще постна подборка от цитати (едва ли съвсем точни, защото не съумявах да ги конспектирам адекватно), извадки от споделеното от Дима в интервюто:
"пишем такива книги, каквито самите ние бихме искали да прочетем"
"преди писателите бяха [възприемани като] проповедници, а сега всеки има своята си истина и истината (или духовното богатство) на читателя е не по-малко важна от душевните откровения на един или друг писател"
"писателят и читателят разговарят като равни, а да си говорят като равни означава, че писателят развлича читателя, говори му интересно, а в хастара зашива философския бекграунд, който е важен за него [писателя], и това, доколко умело ще го направи, е въпрос на писателски майсторлък"
"писателят има право да пише сложно, но ако има смисъл от това, ако има полза"
"симулакър <...> под формата на книга, но не е книга"
"ако перифразирам Аристотел, ти променяш текста, текстът променя теб"
"читателят попрочита, писателят понаписва"
"Оксана Робски не е писател, защото да издадеш книга не значи, че си писател"
"[истинската] литература винаги е малко, хубавото никога не преобладава"
"псувнята може да разруши текста, но може да разруши и света"
"директността е последното убежище на негодниците"
"може да си директен [искрен/откровен] като маргаритка в полето, но стигнеш ли до медиите, вече не си маргаритка"
"в литературната критика няма система от критерии, няма никого, на когото да повярваш <...> има дейност на няколко човека, които обслужват интереси - първо своите и после на някакви кланове, които са се образували около тях"
"доверието в критика е изгубено - няма критерии, няма система и литературната критика не оказва никакво влияние"
"предлагали са ми пари да напиша реценция, но даже да си платиш [за хвалебствия], пак не можеш да увеличиш продажбите"
"литературната критика в Русия <...> за нея книгите винаги са били само повод да се поразсъждава върху ставащото, а сега това не се търси"
"книжките, които се продават по книжарниците, наричаме ги "литература", но това определение е по маркетингови съображения, журналистическо обслужване на издателската машина"
"каква е ролята на критиката, ако на читателя му е интересно да чете едно или друго без значение каква е истинската стойност на книгата?
- в това да обясни какво в действителност е зашифровано в дадения текст <...> като в сеанс при психоаналитик, който измъква скритото на повърхността"
"читателят не е длъжен да познава закономерностите на жанра"
"критикът е като актьор, който работи с тялото си - прекарва текста през себе си"
"изследването на попкултурата е зверски интересен тренд - защо едно нещо става популярно, а друго - не"
"проблемът е, че няма единни критерии. Обществото е раздробено на страти и всяка субкултура има собствени критерии"
"удоволствието е взаимно - за писателя, когато пише; за читателя - когато чете. Ако писателят пише "вкусно", ако на самия него му е интересно, това не остава скрито"
"аз не съм Достоевски, който се издига над читателя, аз вървя в тарапаната заедно с него, предлагам му своята версия за ставащото, а той [читателят] сам избира дали да приеме [предложеното] като лъжа или като истина <...> читателят става съавтор, той влага себе си в книгата"
и 
