Записки в бързината
Трябва да е много скучно да живееш само един живот. Затова аз си имам два наведнъж ))Само във Втория живот мога за един ден за посетя две изложби, средновековен замък и кънтри концерт.
Е, "снимките" ми не са особено добри, но дават някаква представа... Струват ли си тези експонати, заслужават ли внимание? Не знам. Освен всичко друго, възприятието зависи и от скоростта на интернет, мощността на компютъра, качеството на видеокартата и колоните, респ. слушалките, и куп други подробности. Но усещането е уникално - там си и докосваш, участваш в случването на нещата. Зависимостта между действителната стойност на нещата и значението им за публиката никак не е пряка, а понякога и съвсем липсва. Концертът беше от кавъри, разбира се. Бивш компютърен консултант се пробва на друго поприще. Знанията от предишното му занимание, тук разбира се са му от полза. При това има красив глас, че и овладян на всичкото отгоре. Hause of the Rising Sun в интерпретацията на Animals винаги ми се е струвала малко лигава, но умилява - как не, напомня детството, как не, умилява. В интерес на истината, певецът не се придържаше задължително точно към тази версия. Ето го моят аватар, застанал в странно па, напомнящо по-скоро за корида, отколкото за друг вид танци )):
Забавлявах се. И се чудех дали изкуството в Second Life има бъдеще, предполагам - да. Дали тези експонати, които се опитвах да "заснема", ще останат в историята като прощъпулник да нещо ново или ще бъдат съвсем забравени поради очевидната си недодяланост и безперспективността на подобен тип творчество?
Да, препрочитах Чехов и научих стари клюки за личния му живот. Това вече в материалната реалност. Какво значение има дали прототипът на Заречная е била оная фатална жена, "царевичката на сърцето му" (както я нарича в писмата си)? Дали тя или прототипът на Дамата с кученцето? На едната написал 66 писма, на другата - 68. И на двете, след като са се омъжили, пише нещо от типа на "ах, как можах да те изпусна". И какво от това? Ровенето в бельото на авторите уж с цел да бъде по-добре разбрано творчеството им, не е ли просто обществено приемливо воайорство?
