Или приблизително така гласи руското заглавие на текст от Виктор Мизиано за Flash Art от 1996 г. (Viktor Misiano. "Russian Reality (The End of Intelligentsia)." Flash Art. No. 186. 1996. 106).
"Оправдание за изкуството".
Руският текст завършва с твърдението, че ролята на изкуството е да преосмисли (съветския) опит, алтернативите са две: или папагалстване (a.k.a. копиране на модни хитове), или "излизане отвъд границите на дискурсивността изобщо - т.е. да станеш куче". Това с кучето е камък в градината на Кулик (малко по-горе Мизиано изрично посочва Бренер и Кулик като антиподи на представения в статията Дмитрий Гутов).Сега Мизиано май по друг начин преценява смисъла на изкуството.
Малко отклонение. Уплътнявам празничните дни с нов проект - възнамерявам да направя сайт за днешното руско изкуство и литература, защото те са почти съвсем непознати у нас. Няма как и да са познати - в "Труд" ли да напишат или по bTV да го покажат, няма начин. Та като се чудех откъде да започна, стигнах до извода, че най-интересните неща се случват точно в сферата на изобразителното изкуство. Може би и най-скандалните. Защото в момента изобразителното изкуство допуска самодейност (разбирана не като любителство, а като самоинициатива, самоорганизация и самоосъществяване). В тази работа няма нужда от издатели, редактори, записи, организиране на публика и пр. Чувал ли е някой за изпълнение на току-що написана симфонична творба? Трудно ще чуе. Ако напишеш роман и си го издадеш със собствени средства, кой ще тръгне да го разпространява, та да стигне до читателите? Ако ще и сто пъти новаторски и гениален да е. Но пък акция можеш да си спретнеш от раз. Стига да ти стиска. A propos, група "Война" са си изпросили деветото повдигано срещу тях обвинение - този път за увреждане на чужда собственост (акцията "Забранете клубовете" навръх нашенския Бъдни вечер, едва ли е случайно избран денят). Ако не са блоговете, няма как да се научи за това. Но нали затова са блоговете.
Да се върна на Мизиано. В наскоро публикувано интервю той казва: "<...> художествената практика, за която има търсене у нас [в Русия], е или в качеството й на пропаганден ресурс, или като индустрия на забавлението и разкоша. И струва ми се, самото изкуство, като приема путинското статукво, се съгласява с това, че освен власт и пари, за него няма друг контекст". В същото време, на Запад "ситуацията бива определяна от когнитивната индустрия - производство но смисли, а не на вещи". Смея да се съглася с последното. Струва ми се, че изобразителното изкуство позволява да се визуализира "голият" смисъл, всички други изкуства, поради същността си, няма как да не го "обличат" - било в думи, било в мълчание. Изкуството на пърформанса позволява несанкционираното "хулиганство", посегателствата върху цялата система на съгласуване, спонсориране, съобщаване, събиране (на публика). Затова и "Война" се самонаричат улична арт-банда по примера на знаменитите си предшественици от 60-те -70-те. И как не - сега ситуацията по тия части на света е не по-малко революционна. Впрочем, Каролин Бакърджиев смята, че ситуацията в изкуството по принцип е напращяла откъм революционност и всеки момент ще избие нанякъде. Може би парадоксално, но всъщност не, тя твърди, че публичността убива изкуството. А публичността в контекста на думите й е масмедийна, т.е. пазарна. За разлика от Мизиано, който тъгува по повод западането на арт-пазара (заради кризата), тя намира, че арт-пазарите допринасят за изкривяване на представите на публиката относно ролята на изкуството. Изкуството е този мотор, който бръмчи и пръска смазочни масла, друса и дразни, но това е моторът, който ръчка хората да генерират нови идеи (метафората - моя, по мен хвърляйте камъни). Не кризата е страшна, а отказът от нови идеи. Сега тази мисия се е паднала на изкуството, сякаш са съгласни и двамата интервюирани.
"Война" правят политически акции. Каролин Бакърджиев не се занимава с политика. Но това ли е критерият, който задава обществената приемливост на работите им? И за каква револяционност говорим, ако има консенсус по отношение на обществената приемливост? Всъщност, Каролин Бакърджев по някакъв начин гради нов дискурс, нова парадигма, която легитимира акциите на "Война". Може даже да не знаят нищо един за друг "(Война" за Бакърджиев и тя за тях) или да не се харесват, какво значение.
С една дума, ревизирам си мнението относно смисъла от политизиране на изкуството ))
P.S. Марат Гелман ненапразно се занимава и с политология (всъщност, кое е основното му занятие - галеризма или политиката?). У нас нещо подобно е Иван Кръстев (само дето си изкарва хляба предимно от политически анализи, доколкото знам). Любопитно.
